Книга на душите

Напуснал лабораторията, когато навършил възрастта за задължително пенсиониране, малко след 11 септември. Вероятно щял да остане още, ако му бяха позволили; тя била целият му живот. Изпитвал неутолим интерес към работата в Зона 51 и обичал да се намесва в горещи теми, дори да били извън азиатската проблематика. През лятото на 2001 г., когато пенсионирането наближавало, всеки ден обядвал с хора от американския отдел и с тях развивали теории и предвиждания за събитията, които скоро щели да убият 3000 души в Световния търговски център.

Когато се пенсионирал, Спенс бил физиологично стар, но изключително богат благодарение на фамилното състояние на жена му. Смъртта й му се отразила тежко и дългогодишният му навик да пуши по две кутии на ден му докарал влошаваща се астматична емфизема. Стероидите и слабостта му към калорична храна спомогнали за натрупването на килограмите. Спенс призна, че двете му страсти след пенсионирането били внуците и Клуб 2027. Тази каравана, получила прякора дядомобил, била билетът му за мобилността и голямото му семейство.

Спенс завърши и Алф Кениън веднага започна да разказва собствената си история, без да даде възможност на Уил да отвори уста. Уил изпита чувството, че го изиграват. Тези двамата разтваряха кимоната си, за да го размекнат и да го подготвят за нещо. Това не му харесваше, но бе достатъчно любопитен, за да се хване на въдицата им.

Кениън бил син на презвитериански пастори от Мичиган. Израснал в Гватемала, но бил пратен обратно в Щатите, за да учи в колеж. В „Бъркли“ се запалил покрай протестите срещу войната във Виетнам и смесил латиноамериканските изследвания с все по-нарастващ радикализъм. След завършването си заминал за Никарагуа, за да помага на селяните в борбата им за оземляване срещу правителството на Сомоса.

В началото на седемдесетте сандинистите започнали да печелят влияние в провинцията и да мобилизират антиправителствената опозиция. Кениън бил техен силен симпатизант. Работата му в централните възвишения обаче привлякло нежеланото внимание на проправителствените военни и един ден бил изненадан в селото с посещението на красив като херувим млад американец на име Тони, който бил горе-долу на неговата възраст. Неясно откъде Тони знаел ужасно много неща за него и го посъветвал най-приятелски да не се изявява прекалено много. Кениън по принцип бил наивник, но достатъчно схватлив, за да се сети, че Тони е човек на Управлението.

Двамата младежи били като тебешир и сирене, пълни противоположности в политически и културни възгледи, и Алф гневно го отпратил. Призна пред Уил, че когато Тони се върнал седмица по-късно, Кениън се зарадвал да го види отново.

— Честно казано, не мисля, че някой от двама ни имаше представата, че е гей! — изтърси той.

Уил схвана, че историята с Тони има по-голямо значение от това да разкрие сексуалните предпочитания на разказвача, така че го остави да продължи по своя бавен и прецизен начин.

Въпреки политическите им различия Тони и Кениън станали приятели — двама самотни американци, всеки на своята противоположна мисия във враждебната джунгла, единият католик, другият протестант, и двамата отдадени на вярата си. Кениън започнал да разбира, че някой друг служител на ЦРУ най-вероятно щял да го хвърли на вълците, но Тони показвал искрена загриженост за безопасността му и дори го предупреждавал за чистките на военните.

Наближавала Коледа на 1972 г. и Кениън кроял планове да прекара една седмица в Манагуа. Тони го навестил и започнал да го умолява („Да, умоляваше ме!“) да не отива в столицата. Кениън отказал да го послуша, докато Тони не споделил с него нещо, което щяло да промени живота му.

„На двайсет и трети декември в Манагуа ще има катастрофа — казал той. — Хиляди ще умрат. Моля те, не отивай.“

— Знаете ли какво се случи на тази дата, господин Пайпър?

Уил поклати глава.

— Голямото никарагуанско земетресение. Загинаха над десет хиляди души, три четвърти от сградите бяха разрушени. Тони не ми каза откъде е знаел, но успя да ме стресне и аз не заминах. След това, когато се сближихме повече, така да се каже, той сподели, че нямал представа откъде правителството ни е знаело какво предстои, но предвиждането е съществувало в системата и той си дал сметка, че то е същинско съкровище. Едва ли има нужда да казвам, че бях силно заинтригуван.

Накрая Тони бил пратен на друга мисия, а Кениън напуснал Никарагуа, когато гражданската война в страната избухнала с пълна сила. Върнал се в Щатите, за да защити докторат в Мичиган. Тони явно бил вкарал името му в системата и набиращите персонал за Зона 51 попаднали на него, тъй като търсели специалист по Латинска Америка. Един прекрасен ден на прага на апартамента му в Ан Арбър се появил човек от ВМС, който го стреснал с въпроса дали желае да научи откъде правителството е знаело за земетресението в Манагуа.

Естествено, че желаел. Стръвта била налапана.