Книга на душите

В Лондон Фрейзър се бореше с умората от полета и отегчението, но беше твърде дисциплиниран и твърд, за да се мръщи, прозява или шава като нормален човек. Старите книги продължаваха да минават пред него в еднообразен поток от мукава, кожа, хартия и мастило. Истории, романи, пътеписи, поезия, орнитология, научни трудове, математика, архитектура. Фрейзър изглеждаше единственият, който не проявява интерес. Съперниците му бяха развълнувани, наддаваха яростно един срещу друг, всеки с характерния си стил. Някои размахваха енергично показалките си. Други ги повдигаха едва забележимо. Закоравелите постоянни играчи имаха изражения, които екипът разпознаваше като знаци — рязко кимане, потрепване на бузата, повдигната вежда. В този град има сериозни свободни пари, помисли си Фрейзър, докато наддаванията за книги, които той не би пъхнал и под късия крак на масата, скачаха с хиляди лири.

В Ню Йорк настъпи утро и дневната светлина изпълни караваната. От време на време Стайн се обаждаше, за да докладва как върви търгът. Приближаваха. Уил започваше да губи търпение. Беше обещал, че ще се върне преди Нанси да тръгне на работа, а часовникът тиктакаше. Тялото на Спенс бе шумно.

Той хриптеше, кашляше, слагаше си инхалатора и шепнеше ругатни.

Когато обявиха артикул 112, главата на Фрейзър се проясни и притокът на адреналин ускори дишането му. Беше голям стар том и отначало го взе за своята цел. Тоби запя похвали за книгата, произнасяйки безупречно заглавието й на латински.

— Артикул сто и дванадесет е великолепно копие на алманаха по анатомия на Раймон дьо Вюсен Neurographis Universalis, Hoc Est, Omnium Corporis, Humani Nervorum, издаден през хиляда шестстотин и седемдесета във Франкфурт от Г. В. Кун. Има двадесет и девет гравирани табла на велен и няколко малки скъсвания, това е забележително копие на исторически трактат по медицина. Обявявам начална цена от хиляда лири.

Наддаването бе бързо и кандидатите бяха множество. Един дилър в дъното на залата, едър мъж с широка вратовръзка, който цялата сутрин проявяваше жив интерес към научните книги, водеше и агресивно надуваше цената с по сто лири отгоре. Когато прахта се разсея, бе станал неин притежател срещу две хиляди и триста лири.

Мартин Стайн се включи по линията.

— Господин Спенс, стигнахме до артикул сто и тринадесет. Бъдете готови.

— Добре, господа, започва се — каза Спенс.

Уил погледна неспокойно часовника си. Все още имаше време да се добере до дома и да избегне големия семеен скандал.

Фрейзър закова поглед върху книгата в мига, в който я внесоха в залата. Дори от това разстояние не можеше да има съмнение. Беше една от тях. Фрейзър бе прекарал две десетилетия във и около библиотеката, и място за грешки нямаше. Времето беше настъпило. Цяла сутрин бе следил търга и бе научил триковете на наддаването. Да започваме с екшъна, помисли си той, като се настройваше за действие.

Тоби заговори за книгата малко тъжно, сякаш съжаляваше, че ще се раздели с нея.

— Артикул сто и тринадесет е уникален екземпляр, ръкописен журнал, датиран от хиляда петстотин двадесет и седма, великолепно подвързан в телешка кожа, с над хиляда страници от най-фин велен. Вероятно форзацът е бил сменен някъде в миналото. Книгата изглежда представлява обширен опис на раждания и смърт, използвани са множество европейски и ориенталски езици. Томът е бил част от родовата колекция на лорд Кантуел може би още от шестнадесети век, но произходът му не може да се установи със сигурност. Консултирахме се с академични колеги от Оксфорд и Кембридж, но така и не се стигна до консенсус относно произхода и предназначението му. Ако мога така да се изразя, книгата си остава енигма, обвита в мистерия, но същевременно е изключително интересен екземпляр, който ви предлагам срещу начална цена от две хиляди лири.

Фрейзър вдигна показалката си толкова рязко, че Тоби едва не подскочи. Това бе първото значително движение на едрия мъж от почти два часа насам.

— Благодаря — рече Тоби. — Ще чуя ли две хиляди и петстотин лири?

Уил чу по малкия говорител как Стайн предлага две хиляди и петстотин.

— Да, става — отвърна Спенс.

Стайн кимна на Тоби, който каза:

— По телефона е предложена цена две хиляди и петстотин, някой ще предложи ли три хиляди?

Фрейзър се размърда смутено. Беше се надявал, че няма да има никаква конкуренция. Вдигна показалката си.

— Три хиляди, някой ще предложи ли три и петстотин? Благодаря — каза Тоби, сочейки към дъното на залата. Фрейзър се обърна и видя дебелака с широката вратовръзка да кима. — Чакам предложение за четири хиляди — бързо рече Тоби.

Стайн предаде анонса.

— Ама че глупости — прошепна Спенс на другарите си. — Пет хиляди.

— Има предложение за пет хиляди — обърна се Стайн към катедрата.

— Добре тогава — невъзмутимо продължи Тоби, — някой ще предложи ли шест хиляди?

Фрейзър го загложди безпокойство. Имаше предостатъчно средства, но искаше това да мине без усложнения. Вдигна отново показалката си.

— Шест хиляди, ще чуя ли седем?