Книга на душите

Мъжът с широката вратовръзка поклати глава и Тоби се обърна към масата. Стайн говореше, после заслуша, заговори отново и накрая обяви доста надуто:

— Имам предложение за десет хиляди лири!

— Позволявам си да попитам за предложение от дванадесет хиляди лири — дръзко рече Тоби.

Фрейзър изруга под нос и вдигна ръка.

Дланите на Спенс бяха потни. Уил го гледаше как ги избърсва в ризата си.

— Нямам време за такива игрички — промърмори той.

— Парите са си ваши — отбеляза Уил и отпи от кафето си.

— Вдигам на двайсет хиляди, господин Стайн.

При обявяването на предложението залата зашумя. Фрейзър примигна невярващо. Ръката му се плъзна към телефона в джоба на панталона, но беше твърде рано да го използва. Все още имаше възможност да играе.

Мустакът на Тоби се повдигна едва забележимо, когато устните му се извиха в доволна усмивка.

— Е, някой ще предложи ли тридесет хиляди?

Фрейзър изобщо не се поколеба. Естествено, че участваше.

След няколко секунди от масата дойде отговорът.

— Цената се качва на петдесет хиляди лири! — малко замаяно обяви Стайн.

Мърморенето на публиката се засили. Стайн и Тоби се спогледаха невярващо, но Тоби успя да запази самообладание и просто каза:

— Имам предложение от петдесет хиляди, ще чуя ли шейсет? — Направи знак на Питър Нийв да дойде при него и му прошепна да доведе управителя.

Сърцето на Фрейзър бясно заби в грамадните му като бъчва гърди. Беше му позволено да наддава до 250 000 долара или около 150 000 лири — шефовете му бяха решили, че сумата е абсурдно висока презастраховка, като се има предвид, че предполагаемата цена беше 3000 лири. Във временната сметка, която му бе открита за „Пиърс & Уайт“, нямаше и пени повече. А ето че бяха стигнали почти до половината от сумата. „Кой наддава против мен, по дяволите?“ — гневно си помисли той и твърдо вдигна показалката си.

Спенс изключи микрофона на телефона си и обяви:

— Иска ми се да видя лицето на кучия син, който наддава срещу нас. Кой ще тръгне да плаща такива пари за книга, която прилича на стар опис от преброяване?

— Може би някой, който знае какво представлява тя — злокобно предположи Уил.

— Малко вероятно, освен ако… — Спенс подсмръкна. — Алф, какво мислиш?

Кениън сви рамене.

— Възможно е, Хенри. Винаги е възможно.

— Какво имате предвид? — попита Уил.

— Наблюдателите. Мутрите от Зона 51 може да са надушили. Надявам се да греша — въздъхна Спенс и обяви: — Смятам да вдигна залога.

— С колко пари разполага той? — обърна се Уил към Кениън.

— С много.

— А не можеш да ги отнесеш със себе си в гроба — добави Спенс и включи микрофона. — Стайн, обяви сто хиляди лири от мое име. Почнах да губя търпение.

— Правилно ли чух, че току-що казахте сто хиляди? — с несигурен глас попита Стайн.

— Съвсем правилно.

Стайн поклати глава и обяви на висок глас:

— Предложението по телефона вече е сто хиляди лири!

Фрейзър забеляза, че физиономията на Тоби от развълнувана става подозрителна. Явно току-що се бе сетил, че в книгата има нещо повече, отколкото е предполагал.

— Добре тогава — с равен глас каза Тоби, загледан право в навъсеното лице на Фрейзър. — Питам се дали господинът е готов да предложи сто двадесет и пет хиляди?

Фрейзър кимна и за пръв път тази сутрин отвори уста, за да каже просто:

— Да.

Почти беше стигнал тавана. За последен път бе изпитвал нещо близко до паниката скоро след като навърши двайсет, когато като млад командос бе участвал в една мисия на морските тюлени на източния бряг на Африка, в която нещата тръгнаха на зле. Бяха хванати в капан, превъзхождани трийсет към едно, обстрелвани с гранатомети. Сега обаче беше по-зле.

Извади телефона си и избра номера на секретаря на ВМС, който в този момент играеше сутрешна партия скуош в Арлингтън. Неговият телефон иззвъня в кабинката на съблекалнята и Фрейзър чу:

— Лестър. Оставете съобщение и ще ви се обадя.

Стайн обяви новото предложение от сто двадесет и пет хиляди. Спенс му каза да задържи за момент и изключи микрофона.

— Време е да приключваме с това — изръмжа той към другарите си. Уил сви рамене. Парите не бяха негови. Спенс отново се свърза със Стайн. — Вдигам на двеста хиляди лири.

Когато Стайн обяви предложението, Тоби опря и двете си длани на катедрата, сякаш за да запази равновесие. Управителят на „Пиърс & Уайт“ — сериозен белокос патриций — наблюдаваше зад кулисите и нервно почукваше с пръсти. Тоби се обърна учтиво към Фрейзър.

— Господинът ще предложи ли повече?

Фрейзър стана и тръгна към един свободен ъгъл.

— Трябва да се обадя по телефона — каза той. Напрегнатият глас, излязъл от гърлото на грамадата, беше почти комично тънък.

— Мога да дам малко време на господина — предложи Тоби.

Фрейзър отново звънна на Лестър, после на Пентагона, където попадна на някакъв помощник. Започна да бомбардира нещастника с порой яростно прошепнати думи.

Тоби наблюдаваше търпеливо известно време, след което отново попита:

— Господинът желае ли да вдигне цената?

— Задръжте! — извика му Фрейзър.

В залата се надигна глъчка. Събитието бе определено необичайно.

— Е, наша ли е вече? — попита Спенс.