Книга на душите

Детето Октавус било заведено в абатството Вектис от баща си, който вярвал, че се нуждае от Божието присъствие. Момчето не говорело и не се сдружавало с другите, и Йосиф се смилил и приел братята да се грижат за него. Точно тогава Йосиф направил чудно откритие. Без никакво учение момчето можело да пише букви и числа. И, Господи Боже, не какви да е букви и числа, а имената на Твоите смъртни чада и датите на тяхното рождение и смърт в бъдещето. Това предсказване изпълнило Йосиф с почуда и страх. Дали било тъмни сила, породена от злото, или лъч небесна светлина? В премъдростта си Йосиф свикал съвет от духовници, който да обсъди положението. Така се положили основите на Ордена на имената. Мъдрите Божии слуги решили, че това не е дело на злото, защото ако беше, защо детето е попаднало под тяхното защитно лоно? Несъмнено това било дело на провидението и знак, въплътен от съчетанието на светото число седем, че Бог е избрал смиреното създание Октавус да бъде Неговият истински глас на божествено откровение. И така момчето било пазено и държано в скриптория, където му дали перо, мастилница и пергамент, и било оставено да посвещава времето си на истинското си призвание.

Главоболието не отслабваше, затова Феликс стана от писалището, за да си приготви чай от кора. Отиде в голямата стая, разръчка въглените в камината и добави наръч съчки. Скоро металното котле с вода, висящо на веригата, започна да съска. Феликс се затътри обратно към спалнята си, за да продължи четенето.

Годините минавали и момчето Октавус станало мъж, чиято едничка цел така и не се променила. Нощ и ден се трудил той, и натрупал малка, но увеличаваща се библиотека книги, които съдържали предсказани имена, раждания и смърт. През цялото време Октавус изобщо не общувал с останалите братя и за всички нужди на тялото му се грижел Орденът на имената, който защитавал него и делото му. Един съдбовен ден Октавус бил обладан от животинска страст, насилил една послушница и момичето заченало и износило детето му. То било момче със същите странни черти като баща си. Било наречено Примус, имало зелени очи и рижава коса, и също като Октавус било нямо като дънер.

След време се оказало, че има същите способности като баща си. Където доскоро бил само един, сега били двама, седнали един до друг и пишещи имената на живите и мъртвите.

Горчивият чай смекчаваше болката и му позволи да чете по-бързо и да завърши частта, която бе написал предишната нощ.