Книгата на черепите

Малка злополука, докато работехме на полето преди закуска. Минавах между две лехи с пипер и стъпих на остър камък. Усетих как започна да реже босата ми пета и бързо изместих тежестта, прекалено бързо обаче. Другото ми стъпало не бе готово да я поеме. Десният ми глезен поддаде. Нищо не ми оставаше, освен да се оставя да падна, както те учат да падаш на баскетболното игрище, когато си излязъл от равновесие и си изправен пред бързия избор да паднеш или да скъсаш куп сухожилия. Залитнах назад — и пльос

, по задник. Изобщо не се нараних, но тази част от градините беше обилно напоена предната нощ и още разкаляна. Цопнах в някаква гъста лепкава локва и когато се вдигнах, се чу мляскащ звук. Шортите ми бяха станали на мазало — целият ми гъз беше кален и мокър. Какво пък, нищо сериозно, въпреки че не ми харесваше усещането за мократа кал, просмукваща се чак до кожата ми. Брат Франц притича да види дали не съм се наранил и му показах, че всичко е наред освен гащите ми. Попитах го дали мога да се върна до къщата да се преоблека, но той се ухили, поклати глава и отвърна, че изобщо няма нужда от това. Можел съм просто да си ги смъкна, да ги окача на някое дърво и до половин час слънцето щяло да ги изсуши. Окей, защо не? Изобщо не ме притеснява ходенето гол, пък и какво толкова да крия тук навън, сред голата пустиня? Тъй че смъкнах шортите, метнах ги на клона на едно дърво, избърсах си калта от задника и отново се заех с плевенето.

Беше само десетина минути след изгрев, но слънцето вече се издигаше и ставаше горещо, температурата, която трябваше да е спаднала до 7–10 градуса през нощта, бързо се вдигаше, мина двадесетте и запълзя към по-високите деления на термометъра. Усетих топлината по голата си кожа, потта започваше да избива на вадички и да се стича по голия ми гръб, задник и крака, и си казвах, че точно така трябва да е винаги, когато мъже са излезли на работа на полето в горещ ден, че е чисто и хубаво да си гол под яркото слънце, че няма никакъв смисъл да се увиваш с парче груб мръсен плат около слабините, след като можеш да се съблечеш чисто гол. Колкото повече мислех за това, толкова по-малко смисъл виждах изобщо в носенето на дрехи: стига времето да е топло и тялото ти да не обижда окото, защо трябва да се покриваш? Разбира се, много хора не са толкова хубави за гледане. За тях е по-добре да са облечени, предполагам, или поне за нас е по-добре, ако са. Но се радвах, че съм махнал калните шорти. Тук на открито, сред други мъже, какво толкова, по дяволите.