Книгата на живота

— Вземи. — Март ми подаде тънък остър нож.

— Не ми трябва. — Опрях Ребека на рамото си и я потупах по гръбчето. Тя се оригна шумно и избълва бяла течност.

— Не може да поема мляко — изтъкна Март.

— Тогава да видим как ще се справи с това. — Опрях главата на Ребека на предмишницата си, драснах с нокти меката, покрита с белези кожа на сгъвката на левия си лакът, където изкушавах баща й да вземе кръвта ми, и изчаках червената, даваща живот течност да потече от вените.

Ребека моментално се ококори.

— Това ли искаш? — Свих ръка и доближих устата й до кожата си. Усещането бе същото като при кърменето — с тази разлика, че сега детето не се цупеше, а се хранеше лакомо.

Прясната венозна кръв нямаше как да остане незабелязана в пълна с вампири къща. Изабо пристигна секунди по-късно. Фернандо я следваше по петите. После Матю се появи като торнадо, с разрошена от вятъра коса.

— Всички вън. — Той посочи стълбите. Без да чака да види дали му се подчиняват, той коленичи пред мен. — Какво правиш?

— Храня дъщеря ти. — Очите ми засмъдяха от появилите се сълзи.

Доволното гълтане на Ребека се чуваше ясно в притихналата стая.

— От месеци всички се чудят какви ще бъдат децата. Е, една от загадките е решена. Ребека се нуждае от кръв, за да расте. — Пъхнах внимателно кутрето си между устата й и кожата, за да прекъсна сученето и да забавя кръвотечението.

— А Филип? — с каменно лице попита Матю.

— На него като че ли млякото му е достатъчно — отвърнах. — Може би след време Ребека също ще мине на по-разнообразна диета. Но засега се нуждае от кръв и ще я получи.

— Има основателна причина да не превръщаме деца във вампири — каза Матю.

— Не сме превърнали Ребека в каквото и да било. Тя дойде при нас такава. И не е вампир. А вампещица. Или вещимпир. — Не се опитвах да прозвуча нелепо, но имената будеха смях.

— И други ще искат да знаят за какво създание става въпрос — подхвърли Матю.

— Е, ще се наложи да почакат — рязко отвърнах. — Твърде рано е да се каже, а няма да позволя да натикат Ребека в някакво тясно определение само заради тяхно удобство.

— А когато се появят зъбите? Тогава какво? — повиши глас Матю. — Забрави ли Джак?

А! Значи Матю се тревожеше повече от кръвожадността, отколкото дали децата са вампири или вещици. Връчих му дълбоко спящата Ребека и закопчах ризата си. Когато приключих, той я беше притиснал до сърцето си, положил главата й между брадичката и рамото си. Очите му бяха затворени, сякаш искаше да блокира онова, което беше видял.

— Ако Ребека или Филип имат кръвожадност, ще се справим с нея. Заедно, като семейство — казах, отмятайки падналата на челото му коса. — Опитай да не се безпокоиш толкова.

— Ще се справим? Как? Не можеш да се разбереш с двегодишно дете, изпаднало в убийствена ярост — възрази Матю.

— Тогава ще я омагьосам. — Не бяхме го обсъждали, но бих го направила без колебание. — Точно както бих омагьосала Джак, ако това е единственият начин да го защитим.

— Не би сторила с децата ни онова, което са сторили родителите ти с теб, Даяна. Никога не би си го простила.

Стрелата покрай гръбнака убоде рамото ми и десетият възел се загърчи на китката ми, когато вървите в мен се стегнаха. Този път нямаше колебание.

— Ще направя каквото трябва, за да спася семейството си.

— Свършено е — каза Матю, докато сваляше телефона си.

Беше шести декември, една година и един ден откакто Филип беше белязал Даяна с кръвната си клетва. На малкия остров Изола дела Стела във Венецианската лагуна, на бюрото на функционер на Паството лежеше клетвено свидетелство за статута й на Дьо Клермон и очакваше да бъде вписано в родословното дърво.

— Значи леля Веран в крайна сметка го е направила — коментира Маркъс.

— Може би се е свързала с Галоуглас. — Фернандо не беше изоставил надеждата, че синът на Юг ще се върне навреме за кръщенето.

— Болдуин го направи. — Матю се облегна назад в стола си и разтри лице с длани.

Ален се появи с извинение за прекъсването, малък наръч поща и чаша вино. Той хвърли тревожен поглед на тримата вампири, сгушени около огъня в кухнята, и излезе, без да каже нито дума повече.

Смаяните Фернандо и Маркъс се спогледаха.

— Болдуин? Но ако той го е направил... — Гласът на Маркъс замря.

— Значи се тревожи повече за безопасността на Даяна, отколкото за репутацията на Дьо Клермон — довърши Матю. — Въпросът е какво знае той, което ние не знаем?

Седми декември беше годишнината ни и Сара и Изабо поеха близнаците, за да можем двамата с Матю да останем няколко часа сами. Приготвих бутилките мляко за Филип, смесих кръв с малко мляко за Ребека и свалих децата в семейната библиотека. Там Изабо и Сара бяха създали приказна страна от одеяла, играчки и дрънкулки, за да ги забавляват, и очакваха с нетърпение да прекарат вечерта с внуците си.

Когато предложих просто да вечеряме тихо в кулата на Матю, за да сме наблизо, ако изникне проблем, Изабо ми връчи връзка ключове.

— Вечерята ви очаква в Ле Ревенанс* — съобщи тя.

* Призраците (фр.). — Б. пр.

— Ле Ревенанс ли? — Досега не бях чувала за подобно място.