Книгата на живота

Март наглеждаше децата всеки път, когато я молехме, и така двамата с Матю имахме шанс да се свържем отново след седмиците на раздяла, стреса и радостите около раждането на близнаците. През тези безценни моменти насаме ние се разхождахме, хванати за ръце, около рова и градяхме планове за къщата, включително къде ще засадя вещерската си градина, за да се възползвам най-добре от слънцето, и кое е идеалното място, на което Матю да построи къща на дърво за близнаците.

Но колкото и прекрасно да бе уединението ни, прекарвахме всеки възможен момент с новите животи, които бяхме създали. Седяхме пред камината в спалнята и гледахме как Ребека и Филип се доближават един до друг, взират се жадно в лицето на другия и се хващат за ръце. Двамата винаги бяха най-щастливи, когато се докосваха, сякаш през прекараните месеци в утробата ми бяха свикнали на постоянен контакт. Скоро щяха да станат твърде големи, за да продължим да го правим, но засега ги слагахме да спят в едно легълце. Както и да ги нареждахме, накрая те винаги се оказваха прегърнати и с долепени едно до друго лица.

Всеки ден двамата с Матю работехме в библиотеката и търсехме сведения за сегашното местоположение на Бенджамин, за загадъчната вещица в Йерусалим и също толкова загадъчното й дете, както и за Книгата на живота. Филип и Ребека скоро се запознаха отблизо с миризмата на хартия и пергамент. Главите им се обръщаха да проследят Матю, докато той четеше на глас документи на гръцки, латински, окситански, старофренски, стари германски диалекти, староанглийски и уникалния жаргон на Филип.

Лингвистичните чудатости на Филип се отразяваха в организационната схема, която беше използвал за съхраняване на личните си документи и книги. Например, общите усилия да открием документите от времето на Кръстоносните походи доведоха до откриването на забележително писмо от епископ Адемар, оправдаващо духовните мотиви за Първия кръстоносен поход, което незнайно защо вървеше заедно със списък на покупки от 30-те години на миналия век, включващ нещата, които Филип искаше Ален да му прати от Париж — нови обувки на „Берлути“, копие от „Кухня за десет минути“ и третия том на „Науката за живота“ от X. Дж. Уелс, Джулиан Хъксли и Дж. Ф. Уелс.

Времето ни заедно като семейство беше истинско чудо. Имахме време да се смеем и пеем, да се възхищаваме на мъничкото съвършенство на децата ни, да признаваме колко сме се тревожили и двамата около бременността и възможните й усложнения.

Макар че чувствата ни един към друг нито за миг не се бяха разклатили, ние ги подсилихме през онези спокойни, съвършени дни в Ле Ревенанс, докато се готвехме за предизвикателствата, които щяха да ни донесат следващите седмици.

— Това са рицарите, които се съгласиха да присъстват. — Маркъс подаде на Матю списъка с гости. Погледът на баща му се плъзна по страницата.

— Джайлс. Ръсел. Отлично. — Матю обърна листа. — Ади. Веран. Мириам. — Той вдигна очи. — Кога успя да посветиш и Крис в рицар?

— Докато бяхме в Ню Орлиънс. Стори ми се правилно — малко стеснително рече Маркъс.

— Браво на теб, Маркъс. Като се има предвид кой ще присъства на кръщенето на децата, не мога да си представя, че някой от Паството ще се осмели да създава проблеми — с усмивка отбеляза Фернандо. — Мисля, че можеш да въздъхнеш с облекчение, Матю. Даяна ще може да се наслади на деня, както се беше надявал.

Матю обаче май не изпитваше облекчение.

— Да бяхме открили Нокс поне. — Той се загледа през прозореца в кухнята към снега. Подобно на Бенджамин, Нокс беше изчезнал безследно. Онова, което може би означаваше изчезването му, бе твърде ужасяващо, за да се изкаже с думи.

— Да разпитам ли Жербер? — предложи Фернандо. Вече бяха обсъдили възможните последици, ако предприемат действия, намекващи, че Жербер е предател. Подобно нещо можеше да доведе до избухване на открит конфликт между вампирите от южната половина на Франция за първи път от повече от хилядолетие.

— Още не — каза Матю. Не му се искаше да увеличава тревогите им. — Ще продължа с преглеждането на книжата на Филип. Там трябва да има някаква насока къде се крие Бенджамин.

— Исусе, Мария и Йосифе. Няма какво толкова да вземаме за половин час път до дома на майка ми. — През изминалата седмица Матю споменаваше богохулно Светото семейство и декемврийските им пътувания, но това си личеше особено днес, когато близнаците щяха да бъдат кръстени. Нещо го тормозеше, но той отказваше да ми каже какво.

— Искам да съм сигурна, че на Филип и Ребека ще им бъде напълно удобно, като се има предвид колко непознати ще видят — обясних, докато подрусвах Филип в опит да го накарам да се оригне сега, вместо да повърне насред пътя.

— Може ли да оставим легълцето? — с надежда попита Матю.