Книгата на живота

— Майка ти дърдореше на Емили за хаоса и съзидателната сила и повтаряше думите от пророчеството на онази шарлатанка Урсула Шиптън, „Стар свят умира и нов се ражда“. Същото успях да изкопча и от Ребека в Нигерия. Животът с баща ти беше отслабил способностите й. Трябваше й съпруг, който да е предизвикателство за нея.

— С четвърти възел силата се запазва. — Тъмна, мощна спирала бавно се завъртя на мястото, където двете криле се съединяваха.

— Какво ще кажеш да те отворим и да видим на кого приличаш повече, на майка си или на баща си? — Нокс направи мързелив жест и усетих как магията му остави изгаряща диря през гърдите ми.

— С пети възел заклинанието ще избуи. — Пурпурните нишки в мрежата се стегнаха около спиралата. — С шести възел заклинанието закрепвам. — Златните нишки заблестяха. С небрежно кимане затворих раната на гърдите си.

— Бенджамин силно се заинтересува от онова, което му разказах за майка ти и баща ти. Той има планове за теб, Даяна. Ти ще носиш децата му и те ще станат като вещиците от старо време — могъщи, мъдри, дълговечни. Тогава вече няма да е нужно да се крием в сенките. Ще властваме над другите топлокръвни, както би трябвало.

— Със седми възел заклинанието ще се събуди. — Тих вой изпълни въздуха, подобен на звука, който бе издала Книгата на живота в Бодлианската библиотека. Последва вик от ужас и болка. След това зазвуча като призив за мъст.

За първи път Нокс като че ли се разтревожи.

— Не можеш да се измъкнеш от Бенджамин, както Емили не можа да се измъкне от мен в Сет-Тур. Опита, разбира се, но аз надделях. Исках само книгата със заклинания. Бенджамин спомена, че навремето била у Матю. — Очите на Нокс придобиха трескав блясък. — Щом стане моя, ще имам надмощие и над вампирите. Дори Жербер ще сведе глава пред мен.

— С осми възел заклинанието ще чака. — Издърпах мрежата в извитата форма, символизираща безкрайността. Докато работех с нишките, до мен изникна сенчестата фигура на баща ми.

— Стивън. — Нокс облиза устни. — Това също е илюзия.

Баща ми не му обърна внимание, а скръсти ръце на гърдите си и ме изгледа остро.

— Готова ли да довършиш това, фъстъче?

— Готова съм, татко.

— Нямаш силата да довършиш мен — озъби се Нокс. — Емили го откри, когато се опита да ми попречи да получа знанието от изгубената книга със заклинания. Взех мислите й и спрях сърцето й. Само ако беше сътрудничила...

— С девети възел заклинанието е мое.

Воят премина в писък, когато целият хаос от Книгата на живота и цялата съзидателна енергия, която свързваше създанията на едно място, изригна от мрежата ми и погълна Питър Нокс. Ръцете на баща ми бяха сред онези, които се пресегнаха от тъмната бездна да го сграбчат, докато той се съпротивляваше, завлякоха го в гърчещата се вихрушка от енергия, която щеше да го изяде жив.

Нокс изкрещя от ужас, когато заклинанието изсмука живота му. Разпадна се пред очите ми, докато духовете на всички тъкачи, дошли на този свят преди мен, включително и баща ми, започнаха системно да разплитат нишките, изграждащи увреденото създание, докато от Нокс не остана само една безжизнена обвивка.

Един ден щях да платя за това, което сторих на друг вещер. Но бях отмъстила за Емили, чийто живот бе отнет единствено заради мечти за могъщество.

Отмъстих за майка си и баща си, които обичаха дъщеря си достатъчно силно, за да умрат за нея.

Извадих стрелата на богинята от гръбнака си. В лявата ми ръка се появи лък, изработен от самодивско дърво и украсен със сребро и злато.

Отмъщението бе мое. Сега беше време за правосъдието на богинята.

Обърнах се към баща си и го погледнах въпросително.

— Той е горе. На третия етаж. Шестата врата отляво. — Баща ми се усмихна. — Каквато и цена да е поискала богинята от теб, Матю я заслужава. Също както ти заслужаваше.

— Той заслужава всичко — казах, докато свалях магическите стени, които бях издигнала, и обръщах гръб на мъртвите, за да намеря живите.

Както и всяко друго нещо, магията не е безкрайна. Заклинанието, с което бях унищожила Нокс, бе изчерпало значителна част от силата ми. Но аз бях поела риска, тъй като знаех, че без Нокс Бенджамин ще разполага с арсенал, съставен единствено от физическа сила и жестокост.

А аз имах любов и нищо друго за губене.

Дори без стрелата на богинята бяхме наравно.

Къщата имаше по-малко стаи сега, след като илюзиите на Нокс бяха изчезнали. Вместо безкрайната редица от еднакви врати сградата показваше истинския си облик — мръсна, пълна с миризма на смърт и страх, място на ужас.

Краката ми ме понесоха нагоре. Вече не можех да използвам и грам магия. Нямах представа къде са другите. Но знаех къде да намеря Матю. Отворих рязко вратата.

— Ето те и теб. Очаквахме те. — Бенджамин стоеше зад един стол.

Този път създанието в стола несъмнено бе мъжът, когото обичах. Очите му бяха черни и пълни с кръвожадност и болка, но въпреки това проблеснаха, когато ме разпозна.

— Царският гамбит е завършен — казах му аз.

Матю с облекчение затвори очи.