Книгата на живота

Слънце във Водолей

Когато минава през знака на водоносеца,

слънцето вещае голямо изобилие, верни приятели и

помощта на принцове. Затова не се бойте

от промените, когато Водолеят владее земята.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 10

40.

По време на полета Матю изрече само едно: „У дома“.

Пристигнахме във Франция шест дни след събитията в Хелм. Матю още не можеше да върви. Не бе в състояние да използва ръцете си. Нищо не се задържаше в стомаха му за повече от трийсет минути. Кръвта на Изабо, както бе обещано, бавно възстановяваше разбитите кости, увредените тъкани и нараняванията на вътрешните му органи. След първото му изпадане в безсъзнание от комбинацията на лекарства, болка и изтощение, сега той отказваше да затвори очи.

И почти не говореше. Когато го правеше, обикновено бе, за да откаже нещо.

— Не — каза той, когато обърнахме към Сет-Тур. — Нашия дом.

Изправени пред множество възможности за избор, казах на Маркъс да ни откара в Ле Ревенанс. Името бе странно подходящо за настоящия му собственик, тъй като Матю се връщаше у дома по-скоро като дух след онова, което му бе сторил Бенджамин.

Никой не бе и помислял, че Матю ще предпочете Ле Ревенанс пред Сет-Тур, и когато пристигнахме, къщата беше студена и безжизнена. Той седна във фоайето с Маркъс, докато аз и брат му се втурнахме да запалим камините и да му приготвим леглото. Двамата с Болдуин обсъдихме коя стая ще бъде най-подходяща за Матю предвид физическите му ограничения, когато конвоят коли от Сет-Тур напълни двора. Дори вампирите не успяха да изпреварят Сара до вратата, толкова нетърпелива бе да ни види. Леля ми коленичи пред Матю. Лицето й излъчваше състрадание и загриженост.

— Изглеждаш ужасно — въздъхна тя.

— И се чувствам още по-ужасно. — Някога прекрасният глас на Матю бе рязък и стържещ, но за мен всяка дума бе като скъпоценен камък.

— Когато Маркъс каже, че може, искам да те намажа с мехлем, който ще ти помогне да се изцелиш — каза Сара, докосвайки разранената кожа на предмишницата му.

Писъците на яростно, гладно бебе разцепиха въздуха.

— Бека. — Сърцето ми подскочи при мисълта, че отново ще видя близнаците. Но Матю като че ли не споделяше радостта ми.

— Не. — Погледът му беше изпълнен с ужас и той се разтресе от глава до пети. — Не. Не сега. Не в това състояние.

Тъй като Бенджамин беше овладял ума и тялото на Матю, аз настоявах след освобождаването си съпругът ми да определя сам дните си и дори лечението си. Но това не можех да позволя. Взех Ребека от ръцете на Изабо, целунах гладката й буза и сложих бебето в свитата ръка на Матю.

Веднага щом видя лицето му, Бека спря да плаче.

А щом взе дъщеря си в ръце, Матю спря да се тресе, точно както в нощта на раждането й. Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях ужасената му, изпълнена с благоговение физиономия.

— Разумно — промърмори Сара и ме изгледа от глава до пети. — Ти също изглеждаш ужасно.

— Мамо — приветства ме Джак и ме целуна по бузата. Понечи да ми даде Филип, но бебето се дръпна от мен, намръщи се и извъртя глава.

— Какво има, мъжлето ми? — Докоснах лицето му с върха на пръста си. Ръцете ми пламнаха от енергия и буквите, които чакаха под кожата, се надигнаха и се подредиха в истории, които тепърва трябваше да се разкажат. Кимнах и целунах бебето по челото, усещайки изтръпването по устните, което потвърждаваше онова, което Книгата на живота вече ми беше разкрила. Синът ми имаше сила. Много сила. — Занеси го при Матю, Джак.

Джак много добре знаеше на какви ужаси е способен Бенджамин. Събра сили за гледката, преди да се обърне. Видях Матю през неговите очи — неговия герой, завърнал се от битка, измършавял и ранен. Джак прочисти гърлото си и ръмженето, което чух, ме разтревожи.

— Филип също иска да те види, татко. — Той настани сигурно Филип в другата ръка на съпруга ми.

В очите на Матю за миг проблесна изненада от обръщението. Толкова малка дума — татко, — но Джак никога не се бе обръщал към него по друг начин освен с господин Ройдън и Матю. Макар Андрю Хабърд да настояваше, че Матю е истинският баща на Джак, а и той винаги ме наричаше „майко“, младежът изпитваше странна неохота да отдаде подобна чест на мъжа, когото обожаваше.

— Филип става кисел, когато Бека получава цялото внимание. — Гласът на Джак бе станал дрезгав от потиснатата ярост и той се постара следващите му думи да бъдат игриви и приповдигнати. — Баба Сара сипе какви ли не съвети как да се държиш с по-малките си братя и сестри. Повечето включват сладолед и ходене до зоопарка.

Бръщолевенето му не подлъга Матю.

— Погледни ме. — Гласът на съпруга ми бе слаб и дрезгав, но нямаше нито капка съмнение, че това е заповед.

Джак го погледна в очите.

— Бенджамин е мъртъв — съобщи му Матю.

— Знам. — Младежът се извърна и неспокойно престъпи от крак на крак.