Книгата на живота

— Надявам се да проявиш разум и да не стреляш с тази стрела — предупреди ме Бенджамин. — Освен ако не си толкова добра по анатомия, колкото и по химия. Погрижих се Матю да умре мигновено, ако ръката ми не поддържа това.

„Това“ беше голям железен шип, който Бенджамин беше забил във врата на Матю.

— Помниш ли как Изабо пъхна пръст в мен в Бодлианската библиотека? Действаше като тапа. Същото направих и тук. — Бенджамин леко размърда шипа и Матю нададе вой. Появиха се няколко капки кръв. — На баща ми не му е останала много кръв. Два дни го храних единствено с парчета счупено стъкло и той бавно кърви отвътре.

Едва сега забелязах купчината мъртви деца в ъгъла.

— Предишни угощения — обясни Бенджамин в отговор на погледа ми. — Беше истинско предизвикателство да намеря начин да измъчвам Матю, тъй като исках да съм сигурен, че ще има очи, за да види как те вземам, и уши, за да чува писъците ти. Но намерих решение.

— Ти си чудовище, Бенджамин.

— Матю ме направи такъв. А сега стига си пиляла силите си. Изабо и Болдуин ще дойдат всеки момент. Това е същата стая, в която държах Филип, и оставих диря от трошици, за да съм сигурен, че баба ми ще я открие. Болдуин много ще се изненада, като научи кой е убил баща му, не мислиш ли? Видях всичко в мислите на Матю. Колкото до теб... е, не можеш да си представиш нещата, които би искал да ти направи в леглото. От някои направо се изчервявам, а аз трудно мога да бъда наречен свенлив.

Усетих присъствието на Изабо зад себе си. Дъжд от фотографии се посипа по пода. Снимки на Филип. Тук. В агония. Изгледах яростно Бенджамин.

— Страшно ми се иска да те разкъсам на парчета с голи ръце, но не бих лишила дъщерята на Филип от това удоволствие. — Гласът на Изабо бе студен и стържещ, задраска почти болезнено в ушите ми.

— О, тя ще изпита удоволствие с мен, Изабо. Бъди сигурна. — Бенджамин прошепна нещо в ухото на Матю и видях как главата му трепна, сякаш искаше да удари сина си, но счупените кости и разкъсаните мускули не му позволяваха. — А, ето го и Болдуин. От много време не сме се срещали, чичо. Имам да ти казвам нещо. Една тайна на Матю. Той има много тайни, знам, но тази е особено сочна, уверявам те. — Бенджамин замълча за по-драматичен ефект. — Филип не умря от моята ръка. Матю го е убил.

Болдуин го изгледа безстрастно.

— Искаш ли да му пуснеш куршум, преди децата ми да те пратят в ада на среща с баща ти? — попита Бенджамин.

— Децата ти няма да ме пратят никъде. И ако мислиш, че съм изненадан от тази така наречена тайна, значи си по-заблуден, отколкото предполагах — процеди хладно Болдуин. — Познавам работата на Матю, когато я видя. Прекалено добър е в онова, което прави.

— Пусни това. — Гласът на Бенджамин изплющя като камшик, а студените му бездънни очи се спряха върху лявата ми ръка.

Докато двамата разговаряха, аз бях използвала момента да вдигна лъка.

— Пусни го веднага, иначе той умира. — Бенджамин леко помръдна шипа и кръвта потече.

Пуснах лъка и той изтрака на пода.

— Умно момиче — каза той и отново пъхна шипа на мястото му. Матю изстена. — Харесваше ми още преди да науча, че си тъкачка. Значи това те прави специална, а? Матю изпитваше възмутителна неохота да определи границите на силата ти, но няма страшно. Аз ще се погрижа да разберем докъде точно се простират способностите ти.

Да, наистина съм умно момиче. По-умно, отколкото предполагаше Бенджамин. И разбирах границите на силата си по-добре от всеки друг. Колкото до лъка на богинята, не ми беше нужен. Онова, което ми трябваше, за да унищожа Бенджамин, бе в другата ми ръка.

Повдигнах леко кутрето си, за да докосна Изабо и да я предупредя.

— С десети възел започва отново.

Думите ми излязоха като дъх, безплътни и лесни за пренебрегване, също както десетият възел бе на пръв поглед съвсем прост клуп. Докато се носеха през стаята, заклинанието ми доби тежестта и силата на живо същество. Протегнах лявата си ръка напред, сякаш още държах лъка на богинята. Левият ми показалец блесна в ярко пурпурно.

Дясната ми ръка се изпъна мълниеносно назад, пръстите ми бяха свити хлабаво около белите пера на златната стрела. Стоях в средата на кръстопътя между живота и смъртта.

И не се поколебах.

— Правосъдие — обявих и отпуснах пръсти.

Очите на Бенджамин се окръглиха.

Стрелата излетя от ръката ми през центъра на заклинанието, като набираше скорост. Улучи гърдите на Бенджамин с глух удар, разцепи го и пръсна сърцето му. Ослепителна вълна от енергия погълна стаята. Сребърни и златни нишки се стрелнаха навсякъде, примесени тук-там с пурпурно и зелено. Царят слънце. Царицата луна. Правосъдие. Богинята.

С неземен вик, изпълнен с безсилна мъка, Бенджамин отпусна пръсти и окървавеният шип започна да се изплъзва.

Бързо сплетох нишките около Матю във въже, което хвана края на шипа. Дръпнах го здраво и го задържах на място, докато кръвта на Бенджамин се изля наведнъж навън и той рухна на пода.