Книгата на живота

Тези документи ни помогнаха да съставим съгласувана картина на онова, от което основателите на Паството са се страхували в действителност — че връзките между създанията ще доведат до появата на деца, които няма да са нито демони, нито вампири или вещици, а някаква ужасяваща комбинация, размътваща древните и уж чисти кръвни линии на създанията. Подобна загриженост произтичаше от познанията по биология през дванайсети век и важността, която се е отдавала на наследяването и произхода по онова време. И Филип дьо Клермон е имал политическата прозорливост да заподозре, че децата от подобен съюз могат да се окажат достатъчно силни, за да завладеят света, стига да го пожелаят.

По-трудно, а и по-опасно бе да се демонстрира, че този страх всъщност е допринесъл за упадъка на неземните създания. Вековете кръвосмешение бяха довели до положението вампирите трудно да създават нови вампири, вещиците да изгубят силата си, а демоните да стават все по-податливи на лудост. За да подкрепят тази част от тезата си, Бишъп-Клермон трябваше да разкрият както кръвожадността, така и тъкачите във фамилията.

Написах история на тъкачите, като използвах информация от Книгата на живота. Обясних, че съзидателната им сила се контролира трудно и ги прави уязвими за враждебността на другите вещици. С времето вещиците станали самодоволни и не се нуждаели толкова от нови заклинания и магии. Старите работели чудесно и от ценни членове на общността тъкачите се превърнали в преследвани прокудени. Двете със Сара седнахме и написахме разказ за живота на родителите ми в болезнени подробности, за да докажем тезата си — отчаяните опити на баща ми да скрие талантите си, усилията на Нокс да ги открие и ужасната смърт на двамата.

Матю и Изабо написаха също толкова трудна история за безумие и за разрушителната сила на гнева. Фернандо и Галоуглас преровиха личния архив на Филип за доказателства как е пазил партньорката си от унищожаване и за общото им решение да защитят Матю въпреки проявяващите се признаци на заболяването. Филип и Изабо вярвали, че внимателното възпитание и трудно постигнатият контрол ще противостоят на болестта в кръвта му — класически пример как приучването може да надмогне над природата. А Матю призна, че собственият му провал с Бенджамин демонстрира колко опасна може да бъде кръвожадността, ако се остави да се развива.

Джанет пристигна в Ле Ревенанс с гримоара на Гоуди и препис на съдебния протокол от процеса срещу прабаба й Изобел. Протоколът описваше много подробно любовните й връзки с дявола, известен като Ники-Бен, в това число и нечестивото му ухапване. Гримоарът доказваше, че Изобел е била тъкачка на заклинания и тя с гордост посочвала уникалните си магически творения и цената, която изискала, за да ги сподели със сестрите си в Шотландия. Освен това Изобел идентифицирала любовника си с името Бенджамин Фокс, син на Матю. Той дори се подписал с името си във фамилния архив, който се намираше в началото на книгата.

— И въпреки това не е достатъчно — тревожно рече Матю, докато преглеждаше книжата. — Още не можем да обясним защо тъкачките и вампирите с кръвожадност като теб и мен могат да зачеват деца.

Аз можех да го обясня. Книгата на живота беше споделила тази тайна с мен. Но не исках да казвам нищо, докато Мириам и Крис не представят научно доказателство.

Започвах да си мисля, че ще трябва да изложа случая ни пред Паството без тяхната помощ, когато в двора спря кола.

Матю се намръщи.

— Кой може да е? — попита, остави химикалката и отиде до прозореца. — Мириам и Крис са тук. Сигурно е станало нещо в лабораторията в „Иейл“.

Щом двамата влязоха и Матю се увери, че изследователският екип в Ню Хейвън процъфтява, Крис ми връчи дебел плик.

— Права беше — рече той. — Добра работа, професор Бишъп.

Притиснах пакета към гърдите си, залята от огромна вълна на облекчение. После го предадох на Матю.

Той скъса плика и погледът му се втурна по текста и черно-белите идеограми към него. После вдигна глава, зяпнал от изумление.

— Аз също бях изненадана — призна Мириам. — Истината все щеше да ни убягва, ако продължавахме да подхождаме към демоните, вампирите и вещиците като към отделни видове, далечно свързани с човешките същества, но различаващи се помежду си.

— Тогава Даяна ни каза, че Книгата на живота говори за онова, което ни свързва, а не за това, което ни разделя — продължи Крис. — Тя ни помоли да сравним нейния геном с генома на демон и с геномите на другите вещици.

— Всичко беше в хромозомата на създанията и се криеше пред очите ни — добави Мириам.

— Не разбирам — с объркана физиономия призна Сара.

— Даяна е успяла да зачене от Матю, защото и двамата носят в себе си демонична кръв — обясни Крис. — Твърде рано е да се твърди със сигурност, но хипотезата ни е, че тъкачите са потомци на древни съюзи между вещици и демони. Вампирите с кръвожадност като Матю се появяват, когато вампир с болестта създава друг вампир от човек с малко демонична ДНК.