Когато боговете се смеят

— Тоя твой Борка е бездарник — спокойно констатира Олга. — Щом се стискаш за пари — така ще си пропилееш живота по нощни клубове и културни домове. Намери нормален композитор и нормален поет, те ще ти напишат неща, които ще слушат и прилични хора. Намери си вокален педагог, консултирай се със стилист, смени си имиджа. Обърни внимание на сценичното поведение. Прави нещо, а не стой като квачка и не се оплаквай от живота. Нали знаеш, под неподвижен камък вода не тече, но лайната добре се просмукват.

— Лесно ти е да говориш така — жално въздъхна съседката. — Всичко си имаш…

Позвъняване на вратата прекъсна списъка на нещата, които според Светлана имаше Олга Плетньова. Павел отиде да отвори.

— Светка у вас ли е? — чу се мъжки глас.

— Да, скоро ще си дойде. След пет минути — отговори Павел. — Вървете, тя сега ще си дойде.

Олга доизми съдовете, взе от поличката туба с крем и намаза ръцете си.

— Чакат те, красавице — каза тя. — Хайде, аз ще те изпратя.

Тя отвори входната врата и излезе заедно със Света на стълбищната площадка.

— Та да ти кажа, кукличке, нещо по въпроса какво имам — каза студено и се взря право в очите на момичето. — Това, което имам, не ми е паднало от небето и не съм го получила като наследство. Изработено е с упорит и усърден труд. Мислиш ли, че на двайсет години не ми се е искало да прекарвам всяка вечер в голяма компания, да пия шампанско и да се чукам с хубави момчета? Мислиш ли, че не ми се е искало да се обличам стилно и да си купувам скъпа козметика? Искаше ми се, и още как. Аз обаче залягах над учебниците и зубрех политикономия и счетоводна отчетност. Ходех с дънки съветско производство за трийсет рубли и знаех, че ако се трудя, един ден ще си купя истински, маркови. Юношеството ми беше скучно и сиромашко, но пък сега имам вълнуваща и богата младост. Разбра ли, кукличке? А ти все още нищо не представляваш, пърхаш като нощна пеперудка и плачеш, задето за теб не се жени член на английското кралско семейство. И няма да се ожени. Запомни, кукличке, за теб няма да се ожени приличен мъж, не си потрябвала на никого, защото си едно нищо. Имаш красота, но тя бързо ще се изпари, ако продължаваш да пиеш всеки ден, а глупостта и бездарието ще ти останат. Нали не те обидих?

В очите на Светлана бликнаха сълзи, устните й затрепериха.

— Колко си злобна, Льолечка — почти прошепна, но по-скоро просъска тя. — Какво съм ти сторила? Защо ми говориш така?

Олга меко се усмихна и леко докосна рамото й.

— Защото ми е жал за тебе, не изпитвам лоши чувства и искам животът ти да се нареди. А той никога няма да се нареди, докато не погледнеш истината в очите. И щом няма кой друг, налага се аз да ти кажа тази истина. Между другото, има един прекрасен филм — „Москва не вярва на сълзи“. Е, съветвам те да си помислиш защо този филм получи „Оскар“. Когато се сетиш — тогава мозъкът ти ще си е дошъл на мястото. Е, бягай, приятелите ти те чакат с нетърпение.

Момичето мълчаливо кимна, преглътна сълзите и се заизкачва по стълбите. Олга се върна в апартамента и не видя как лицето на Светлана стана злобно, а устните й помръднаха: „Куучка! Един ден ще ми платиш за това“.

— Неприятности ли имаш? — съчувствено попита Павел, когато Олга влезе в кухнята. — Ревизорите ли те изтормозиха?

— Не, не. — Тя въздъхна и посегна към фруктиерата, в която имаше ябълки и круши. — Всичко е нормално, както обикновено. Суматохата е в повече — всички са нервни, търчат насам-натам, страхуват се. В такава обстановка е трудно да запазваш спокойствие. Защо, зле ли изглеждам?

— Ти винаги изглеждаш великолепно — усмихна се Павел, — обаче за пръв път толкова злобно нападаше Светка. Та затова си помислих, че не си в настроение. Защо се заяждаш с хлапето? Тя винаги си е била такава, днес не научи нищо ново за нея. По-рано това не те вълнуваше особено, а сега си същинска фурия.

— Не знам. — Олга шумно захрупа едрата златистожълта ябълка. — Прихвана ме нещо. Добре де, ще й мине.

— Ами ако не й мине? Ако се обиди?

— Абе да прави каквото ще. — Олга безгрижно махна с ръка. — Да се обижда. Или това те безпокои?

— Не че ме безпокои… Но знаеш ли, неудобно е някак. Тя е такава сладка глупачка, с такова доверие идва у нас. Да нападаш нея — все едно да нападаш свят безумец.

— Тя не е безумец, тя е глупачка — отсече Олга. — Клиничен случай на глупост. Все гледа да дойде, когато мен ме няма вкъщи, и флиртува с тебе с надеждата да те прелъсти. Или това вече не е надежда, а реален факт?

— Не говори глупости — спокойно отговори Павел, — ако бях преспал с нея, ти щеше да си първата, която щеше да научи това, можеш да не се съмняваш. Хлапачката изобщо не ме вълнува, моят вкус е друг. Хайде в хола, донесъл съм нови касети, ще си изберем някой симпатичен филм и ще го изгледаме.

Избраха една американска мелодрама и удобно се наместиха на дивана. Остатъкът от вечерта премина приятно и мирно и когато си лягаше, Олга вече напълно беше забравила за лошото си настроение и с искрено недоумение си спомняше за своето поведение спрямо съседката. Така де, какво я беше прихванало?