Когато боговете се смеят

Когато излезе от метрото, Настя Каменская подмина автобусната спирка и тръгна към къщи. Да ходиш пеша в такава жега, никак не е приятно, но да чакаш на спирката и после да се тъпчеш в препълнения автобус, не е по-хубаво. През последните месеци тя се стараеше да ходи повече и изпитваше удоволствие от нещата, които срещаше по пътя си. Страхът от смъртта, който наскоро се бе стоварил върху й, бе породил у нея жажда за впечатления, което някои философи наричат жажда за живот. Настя започна да проявява интерес към театрите и концертите, с готовност приемаше покани да отиде на гости и в това си увлечение понякога стигаше до абсолютно невероятни подвизи. Не много отдавна например отново я заболя гърбът, но вместо да се качи в автобуса, тя нарочно тръгна пеша от метрото към къщи, като си мислеше радостно: „Ходя, боли ме, това означава, че съм жива и мога да усещам нещо. Ако бях умряла, нямаше нищо да усещам. Да, боли ме, ужасно ме боли, но по-добре така, отколкото да не чувствам нищо. Щом ме боли, значи съм жива. Господи, какво щастие е, че живея!“. Вървеше, едва местейки крака, чудеше се на собствените си мисли и до безумие се радваше на живота.

„Горещо ми е, задушно е, плувнала съм в пот, колко е хубаво, че мога да усещам всичко това“ — мислеше си и този път, докато вървеше към къщи.

И тъй, докъде стигнахме с двойното убийство? Версия първа: някакви отношения и общи действия са свързвали Курбанов и Фризе, а обстоятелството, че няма никакви потвърждения, че са се познавали, още нищо не значи. Днес родителите често знаят твърде малко за живота извън дома на своите почти вече възрастни деца.

Версия втора: младежите не са се познавали, но от един от тях се е заинтересувала милицията, а чрез втория, Курбанов, са притискали баща му. Наистина Курбанов-старши отрича това, но първо, той може да е забравил и второ, просто може да не е знаел, че пътищата за разкриване на някакво престъпление са се пресекли с Валерий Фризе, а трето — може и да лъже. И по тази версия има да се върши доста работа.

И накрая, версия трета: просто е станала грешка, объркали са момчетата. Неслучайно на Настя й направи впечатление, че те си приличат. Тоест при внимателно вглеждане се вижда, че Фризе и Курбанов са съвсем различни, няма нищо общо между тях. Но ако не познаваш един човек по физиономия и се ориентираш само по словесно описание, като нищо може да сбъркаш. Да допуснем, че престъпникът от самото начало е искал да убие именно Николай Курбанов, научил е, че Коля ще ходи съответната вечер в нощния клуб „Херакъл“, където ще свири групата „Би Би Си“, чийто почитател е той, и че младежът е извънредно късо подстриган, носи широка черна тениска, широки панталони до под коляното, а на ухото има обеца. Убиецът застава пред нощния клуб, където свири въпросната група, оглежда излизащата от сградата публика, вижда човек, който напълно пасва на това описание, проследява го чак до дома му и научава къде живее. На другия ден продължава следенето, издебва удобен момент и го убива. След известно време се изяснява, че е сбъркал. Изчаква следващата изява на групата, защото Коля Курбанов непременно ще присъства, и всичко се повтаря от самото начало. Този път без грешка. Друг е въпросът на кого и защо е потрябвало да убива Курбанов.

Тук има и още един деликатен момент. Ако се вярва на Миша Доценко, младежите, изглеждащи точно като Фризе и Курбанов, трябва да са били много в този нощен клуб. Във всеки случай, явно повече от двама. Ако убиецът е нормален човек, той, след като е видял поне няколко момчета, отговарящи на описанието, би трябвало да се замисли, да отложи акцията и да поиска допълнителна информация. Защо не е постъпил така? Защо след като е видял още първия подобен младеж, без колебания го е взел за Курбанов?

Настя веднага започна да подрежда по въображаемите полици вариантите за отговори, обясняващи поведението на престъпника. Първо: той не отговаря на критериите за нормално мислене. Тя например, Настя Каменская, както и хиляди други хора, биха се замислили и биха започнали да търсят възможности да уточнят характеристиките на обекта. Той обаче не го е направил, защото не разсъждава нормално. Каква ужасна перспектива, а — да търсиш откачен човек! Второ обяснение: в нощния клуб „Херакъл“ не е имало толкова много младежи, изглеждащи като Фризе и Курбанов. Може да са били само трима-четирима и убиецът да е „клъвнал“ на първия, когото е видял, тъй като останалите са излезли по-късно. По този начин проблемът с избора не е стоял пред престъпника, покрай него са минали например петнайсет–двайсет души, един от които е отговарял на описанието. На кого би хрумнало да постои още и да почака дали няма да се появи и друг? Може да се появи, а може и да не се появи, а докато той кисне тука, първият с бръсната глава и обеца на ухото ще е вече далеч, иди, че го търси после.