Когато боговете се смеят

Трета нощ поред Настя спеше, по-точно опитваше се да спи с ръка на пода. Ръката й изтръпваше, мъчително й се искаше да се обърне на другата страна и по навик да пъхне длан под бузата си, но търпеше. Понякога сънят я надвиваше и загубила контрол над себе си, Настя вдигаше ръката си и се наместваше по-удобно. Тогава, само след минута, се разнасяше жално писукане, което преминаваше в непрестанно скимтене. Настя се сепваше, уплашено поглеждаше към Чистяков, виждаше, че и той се е събудил, но тактично се преструва, че спи, бързо се обръщаше, отново пускаше ръка, напипваше топлата топчица и шепнеше:

— Шшт, мъниче, тихо, тихо, тук съм.

Кученцето утихваше, след известно време ръката започваше да изтръпва, отново дрямката надвиваше Настя и всичко се повтаряше.

Тази нощ Настя не бе успяла дори да задреме. Легнала по корем в края на дивана, тя тихичко галеше кученцето и обмисляше новата информация, която късно вечерта й бе съобщил Доценко. И тъй, с какво разполагаме? Някакъв младеж е тайно влюбен в момиче, което прилича на певицата Светлана Медведева от група „Би Би Си“. Други двама младежи са намерени убити, след като (вероятно не без удоволствие) са слушали изпълненията на въпросната група. А първият младеж същевременно пише на любимата си писмо, в което твърди, че няма да позволи на никого да говори лоши неща за нея и нещо повече — доказал го е с дела. Интересно, с какви дела?

Натрапчиво бръмчене прониза нощната тишина — комар търсеше площадка за кацане върху бузата на Настя. Тя вдигна ръка, за да плесне навреме негодника, и тутакси събудилото се кученце се обади с тъничко скимтене. „По дяволите, няма да има спокойствие за мен в тази къща — ядосано си помисли Настя. — Куче, комари, убийци, писма от почитатели, жега, задух — защо всичко това се струпва само върху мен? За да не ме оставят да заспя, щеше да е достатъчно само едното“.

Тя отметна чаршафа, с който се завиваше в жегата, взе кученцето и на пръсти отиде в кухнята, като затвори плътно вратата след себе си. Ако беше малко по-хладно, с удоволствие щеше да изпие едно кафе, но в тази лепкава жега мисълта за горещата напитка никак не я вдъхновяваше. Наметна си тънко пеньоарче, наля чаша вода от чешмата, седна на мекото диванче с дървена облегалка, изпружи нозе и намести кученцето в скута си. Та докъде беше стигнала? А, да, дотам, че неизвестният почитател смята, че е доказал нещо на дело. Какво пък, очертава се не много ясна, но напълно логична картинка. Младеж, който се прекланя пред музикалния гений на Светлана Медведева, банално се е припознал в съвсем друго момиче, пише му писма, а между другото убива хора, които по време на изявите на неговия кумир си позволяват нелицеприятни изказвания по адрес на певицата, и съобщава за това в писмата си в твърде завоалирана форма. Тоест, ако някой не знае за труповете на Курбанов и Фризе, по никакъв начин не може да се сети, че става дума за убийство. Охо! До каква степен на един човек трябва да му хлопа дъската, та да реди такива фокуси! Странен е все пак…