Кресчендо

Поех си няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокоя, изпънах рамене и мислено си представих тухлен зид и Марси отвъд него. Какво ме интересува какви ги дрънка? Дори не я харесвах. Мнението й не значеше нищо. Беше груба, егоцентрична и нанасяше удари под пояса. Не ме познаваше и определено не познаваше баща ми. Чиста загуба на време си беше да роня сълзи дори заради една нейна думичка.

Преодолей го, наредих си.

Изчаках червенината на очите ми да избледнее и излязох от тоалетната. Огледах тълпата, търсейки Пач, и го открих с гръб към мен да играе на кегли. До него беше Риксън, който сигурно вадеше добри пари от сръчността на Пач. Риксън беше паднал ангел и отдавна се познаваше с Пач, а отношенията на двамата бяха почти братски. Пач не допускаше много хора в живота си и се доверяваше на още по-малко, но ако имаше някой, който да знае всичките му тайни, това беше Риксън.

Допреди два месеца Пач също беше паднал ангел. После спаси живота ми, заслужи си крилете обратно и се превърна в мой ангел пазител. Сега би трябвало да е в отбора на добрите, но тайничко долавях, че връзката му с Риксън и със света на падналите ангели означава за него много повече. И макар да не исках да го призная, усещах, че той съжалява за решението на архангелите да го направят мой ангел пазител. В крайна сметка не това искаше Пач.

Искаше да стане човек.

Мобилният ми звънна и ме откъсна от мислите ми. Беше мелодията, с която ми звънеше приятелката ми Ви, но оставих гласовата си поща да приеме обаждането. Бодна ме чувство за вина, понеже мимоходом отбелязах, че това е второто нейно обаждане, което отказвам днес. Успокоих вината си с мисълта, че ще се видя с нея на следващия ден сутринта. А Пач щях да видя чак вечерта. Възнамерявах да се насладя на всяка минута, прекарана с него.

Докато го гледах как хвърля топката към шест спретнато наредени кегли, коремът ми се сви от копнеж, когато фланелката му се плъзна нагоре по гърба и оголи ивица кожа. От опит знаех, че всеки сантиметър от тялото му се състои от стегнати и добре очертани мускули. Гърбът му също беше гладък и съвършен, а белезите му като паднал ангел бяха заменени от крила, невидими за мен и за който и да е човек.

— На пет долара, че няма да можеш да го направиш отново — обадих се зад гърба му.

Пач се обърна назад и се ухили.

— Не ти искам парите, ангелче.

— Деца, нека не се отклоняваме от хазарта — намеси се Риксън.

— Всичките три останали кегли — отправих предизвикателство към Пач.

— За каква награда става дума? — попита той.

— Мътните да ме вземат — възкликна Риксън. — Не можете ли да почакате, докато останете насаме?

Пач ми се усмихна тайно и пренесе тежестта на тялото си назад, притиснал топката към гърдите. Отпусна дясното си рамо, изнесе ръката си назад и хвърли топката с всичка сила. Чу се силен трясък и останалите три кегли се пръснаха по масата.

— О, сега вече загази, девойко — провикна се Риксън над гълчавата от възторжените зрители, които пляскаха с ръце и свиркаха в чест на постижението на Пач.

Пач се облегна на сергията и ме погледна с извити вежди. Жестът означаваше — плащай сега.

— Просто ти провървя — казах.

— Тепърва ще ми върви.

— Избери си награда — дрезгаво гракна старецът на сергията към Пач и се наведе да събира падналите кегли.

— Моравото мече — каза Пач и взе отвратителното лилаво плюшено мече със сплъстена козина. Подаде ми го.

— За мен ли е? — попитах и го притиснах към сърцето си.

— Ти обичаш отритнатите. В магазина винаги купуваш вдлъбнатите консерви. Наблюдавам те. — Пъхна пръст в гайката на колана ми и ме придърпа по-близо. — Да се махаме от тук.

— Какво си намислил? — Усетих как ме изпълва топлина и трепет, понеже прекрасно знаех какво е намислил.

— У вас.

Поклатих глава:

— Няма да стане. Мама е вкъщи. Ще трябва да отидем у вас — намекнах.

Бяхме заедно от два месеца, а аз още не знаех къде живее Пач. И не защото не се опитвах да узная. След двуседмична връзка вече си беше редно да ме покани, особено след като живееше сам. А два месеца бяха твърде дълъг период. Мъчех се да запазя спокойствие, но любопитството ме измъчваше. Не знаех нищичко за личните и интимни подробности от живота на Пач — например какъв цвят бяха стените му. Дали използваше електрическа или ръчна отварачка за консерви? С каква марка сапун се къпеше? Памучни или копринени бяха чаршафите му?

— Нека позная — живееш в тайна квартира някъде под земята в центъра на града.

— Ангелче!

— Струпал си чинии в мивката? На пода е разхвърляно мръсно бельо? Много по-непретенциозно е от моята къща.

— Така е, но отговорът продължава да бъде „не“.

— Риксън виждал ли е къде живееш?

— Риксън трябва да знае.

— А аз не трябва, така ли?

Устните му потръпнаха.

— Ролята ми си има и тъмна страна.

— Ако ми покажеш, ще трябва да ме убиеш, така ли? — опитах да отгатна.

Той ме прегърна и ме целуна по челото.

— Почти позна. Кога е вечерният час?