Кресчендо

На север от Архангела Пач ме поведе по тясна пътечка. Качихме се по стълбите на едно бунгало. Той отвори вратата точно когато първите дъждовни капки се посипаха от небето и затанцуваха по паважа. Вратата се затвори зад гърба ми и отвсякъде ни обгърна мрак. Паркът беше зловещо притихнал, чуваше се само трополенето на дъжда по покрива. Усетих Пач зад себе си, ръцете му на кръста и тихия му шепот в ухото си:

— Делфик е построен от паднали ангели и е единственото място, до което архангелите не смеят да припарят. Тази вечер сме само ти и аз, ангелче.

Обърнах се и се потопих в топлината на тялото му. Пач вдигна брадичката ми и ме целуна. Целувката беше топла и предизвика горещи тръпки по цялото ми тяло. Косата му беше влажна от дъжда, долових и лек мирис на сапун. Устните ни се плъзгаха едни върху други, кожата ни беше влажна от дъжда, който се процеждаше от ниския покрив и ни пръскаше с хладни капки. Ръцете на Пач ме обгърнаха и ме притиснаха толкова силно към него, че ми се прииска да потъна още по-надълбоко в тялото му.

Той смукна малко дъждовна влага от долната ми устна и усетих, че се усмихва, долепил устни до моите. Отметна косата ми и ме целуна малко над ключицата. Гризна ухото ми, после зъбите му потънаха в рамото ми.

Увесих върховете на пръстите си на колана му и го придърпах към себе си.

Пач зарови лице в извивката на шията ми и ръцете му зашариха по гърба ми. Тихо изстенах.

— Обичам те — промърмори той в косата ми. — Никога досега не съм бил толкова щастлив.

— Колко трогателно — прозвуча плътен глас някъде от най-тъмния ъгъл на бараката до задната стена. — Уловете ангела.

Група много високи млади мъже, несъмнено нефилими, се показаха от тъмното, обградиха Пач и извиха ръцете му зад гърба. За мое смайване Пач им позволи да го направят, без да се съпротивлява.

Когато започна да се бия, бягай

, каза Пач в мислите ми и аз осъзнах, че е отложил схватката, за да говори с мен, да ми помогне да избягам. Ще отвлека вниманието им. А ти бягай. Вземи джипа. Помниш ли как да дадеш на късо? Не се прибирай у вас. Остани в джипа, докато не те намеря…

Мъжът, който се спотайваше в дъното на бараката и командваше другите, пристъпи напред в ивица бледа светлина, която се процеждаше през една от многото пукнатини на бараката. Беше висок, слаб, красив, неестествено младолик за възрастта си и облечен безукорно с бяло поло и памучни панталони.

— Господин Милар — прошепнах. Не знаех как иначе да го нарека. „Ханк“ беше прекалено свойски, а „татко“ ми се стори отблъскващо интимно.

— Нека се представя както му е редът — каза той. — Аз съм Черната ръка. Познавах добре твоя баща Харисън. Радвам се, че не е тук, за да види колко ниско си паднала чрез връзката си с едно дяволско изчадие. — Поклати глава. — Не очаквах от теб да станеш такова момиче, Нора. Да се сдружаваш с врага, да се подиграваш с наследството си. Дори ми се струва, че снощи си взривила едно от скривалищата на моите нефилими. Но няма значение. Мога да ти простя това. — Той направи пауза, за да подчертае думите си. — Кажи ми, Нора, ти ли уби моя скъп приятел Чонси Ланже?