Читаем Кръстоносци в космоса полностью

Ако някоя планета, която уерсгорците сметнели за подходяща за себе си, била населена с други разумни същества, те или били заробвани, или ги подлагали на изтребление. Уерсгорците не се занимавали с физически труд, оставяйки го за робите или за машините-автомати. Самите те били войници, управители на обширните имения, търговци, собственици на манифактури, политици и царедворци. Тъй като не били въоръжени, поробените местни жители нямали никакви изгледи да се разбунтуват срещу относително малобройните чуждестранни господари. Сър Роджър подхвърляше някаква идея за въоръжаване на поробените, когато пристигнем, както и да им разкажем за Жакерията16. Но като разбра намеренията му, Бранитар се разсмя и каза, че Тариксан никога не е бил населен, така че на цялата планета има само неколкостотин роби. Империята заема едно грубо очертано сферично пространство с размери около две хиляди светлинни години от единия край до другия. (Светлинна година е невероятното пространство, което светлината изминава за една стандартна уерсгорска година, а пък тя на свой ред според Бранитар е с около една десета по-дълга от съответния период на Земята.) Тя включва милиони слънца и прилежащите им светове. Но повечето от тях поради отровната атмосфера или отровните форми на живот, или поради някакви други причини били безполезни за уерсгорците и те не проявявали никакъв интерес към тях. Сър Роджър попита дали те са единственият народ, който се бе научил да лети между звездите. Бранитар сви пренебрежително рамене.

— Ние се натъкнахме на три други цивилизации, които самостоятелно бяха развили това умение — каза той. — Те живеят в границите на нашата империя, но досега не сме установили господството си върху тях. Просто не си струва труда, при положение че планетите с примитивни цивилизации са толкова по-лесна плячка. Ние позволяваме на тези три раси да пътуват свободно и да поддържат малкия брой колонии, които те са създали на други планетни системи. Но не бе допуснато продължаване на тяхната експанзия. Няколко малки войни решиха този проблем. Те не ни обичат и знаят, че някой ден ще ги унищожим, щом сметнем за целесъобразно, но са безсилни пред нашата мощ.

— Ясно — поклати глава баронът. — Той ми нареди да започна да уча езика на уерсгорците. На Бранитар му беше забавно да ми преподава, а аз на свой ред се стремях да приспя страховете си чрез изтощителен труд, така че напредвах бързо. Уерсгорският бе варварски език, лишен от благородната интонация на латинския, но, от друга страна, не беше труден за научаване.

В навигационната кула намерих чекмеджета, пълни с карти и математически таблици. Всички знаци бяха удивително точно изписани. Помислих си, че е жалко, дето не са украсили буквите с цветни винетки и с други фигури, след като разполагат с такива краснописци. Блъскайки главата си над това странно обстоятелство и като използвах оскъдните си знания по уерсгорско четмо и писмо, аз стигнах накрая до заключението, че се касае за набор от навигационни инструкции. Една карта на Тариксан, подобна на земните, се намираше сред документите поради факта, че там беше изходната база на експедицията. Преведох символите за суша, море, река, крепост и т.н. Сър Роджър прекара дълги часове над нея. Дори сарацинската карта, която неговият дядо бе донесъл от Светите места, изглеждаше неграмотна в сравнение с тази. От друга страна обаче, уерсгорците демонстрираха липса на култура, тъй като я бяха лишили от обичайните изображения на сирени, на четирите ветрове, на хипогрифи17 и тем подобни украшения.

Успях също да разчета указанията по някои от уредите на контролното табло. Уреди като тези, които сочеха височината или скоростта, не беше трудно да се овладеят. Но какво означаваше надпис като „приток на гориво“?! Или каква бе разликата между „субсветлинен ход“ и „суперсветлинен ход“? Явно беше, че тези думи имаха голяма заклинателна сила, макар и езическа.

Най-сетне монотонните дни се изнизаха един подир друг. След период, който ни се бе сторил цяла вечност, видяхме как една звезда нараства върху екраните. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма, докато запламтя, огромна и ярка като нашето Слънце. После видяхме и една планета досущ като Земята, с изключение на това, че имаше две малки луни. Спуснахме се надолу, докато на мястото на небесната сфера се появи широката неравна панорама на терена под нас. Като видях как небето пак се синее, се хвърлих на пода в благодарствена молитва. Фиксиращият лост щракна и се премести нагоре. Корабът спря и увисна на мястото си, на една миля във въздуха. Бяхме пристигнали на Тариксан.

ГЛАВА ШЕСТА

Сър Роджър ме извика в навигационната кула заедно със сър Оуен и Червения Джон, който водеше вързания Бранитар. Стрелецът гледаше смаяно екраните и сипеше ужасни ругатни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза