Кръстоносци в космоса

Из кораба се разнесе вестта, че всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се въоръжат. Двамата рицари пред мен бяха в брони, а техните оръженосци чакаха отвън с щитове и шлемове. Коне биеха с копита по пода на яхърите и в коридорите. Жени и деца се гушеха отзад с блестящи от уплаха очи.

— Ето ни и нас! — ухили се сър Роджър. Неговата момчешка веселост в момент, когато всички останали преглъщаха с мъка от ужас и се потяха така, че въздухът се замъгли, бе непостижима за разума гледка. Но една битка дори срещу силите на ада беше нещо, което той беше готов да приеме.

— Братко Парвус, попитай затворника къде точно сме кацнали.

Отправих въпроса към Бранитар, който докосна един контролен бутон. Мъртвият до този момент екран оживя и на него се появи карта.

— Намираме се там, където се пресичат двете координатни оси — каза той. — Тази карта ще продължи да се развива, докато прелитаме над планетата.

Сравних изображението върху екрана с картата, която държах:

— Крепостта, която се нарича Гантура, изглежда, се намира на около сто мили оттук в северносевероизточна посока, милорд — съобщих аз.

Бранитар, който бе започнал да разбира малко английски, кимна:

— Гантура е само второстепенна база. — Но за да се похвали, той продължи на латински: — Обаче въпреки това там са разположени безброй космически кораби и въздухолети. Лъчевите оръжия на крепостта могат да направят този кораб на пух и прах, а силовите екрани са в състояние да преградят пътя на всеки лъч от вашите собствени оръдия. Най-добре е да се предадете.

Когато преведох, сър Оуен рече бавно:

— Може би това е най-разумното, милорд.

— Каквоо? — извика сър Роджър. — Англичанин да се предаде без бой?!

— Не забравяйте жените, сир, и горките дечица!

— Не съм богат човек и не ми е по кесията да плащам откуп — отвърна сър Роджър. Целият в бойни доспехи, той отиде с тежки стъпки до пилотското кресло, настани се в него и натисна копчетата за ръчен контрол. На най-долния екран на контролното табло видях как повърхността на планетата бързо се плъзна под нас. Реките и планините долу бяха като нашите, но зеленият цвят на растителността имаше неземен сивкав оттенък. Страната изглеждаше дива. Тук-там се забелязваха малобройни кръгли постройки, потънали сред необятни житни поля, обработвани от машини, но извън тази гледка всичко беше пусто и безлюдно като в Ню Форист18. Чудех се дали земите долу не са също някакъв кралски ловен резерват. После си спомних обясненията на Бранитар, че цялата империя на уерсгорците е рядко населена.

Един глас прекъсна нашето мълчание, ломотейки на грубия за ухото език на синьокожите. Подскочихме от изненада, прекръствайки се, и се огледахме свирепо наоколо. Звуците идваха от малък черен апарат, монтиран на главния пулт.

— Тъй значи! — викна Червения Джон, изваждайки камата си. — През цялото туй време тук е имало неканен пътник! Подайте ми лост, сир, и аз ще му видя сметката!

Бранитар предугади мисълта му. Смехът загълголи в дебелото синьо гърло:

— Гласът идва отдалеч, пренасян от вълни, подобни на светлинните, но по-дълги — каза той.

— Говори смислено — настоях аз.

— Ами… наблюдател от крепостта Гантура ни приветства с „добре дошли“.

Сър Роджър кимна рязко, когато преведох:

— Гласове, идващи от безплътния въздух, не са кой знае каква изненада след онова, което вече видяхме — рече той. — Какво иска тоя приятел?

Бях успял да разбера само няколко думи от казаното, но схванах смисъла му:

— Пита ни кои сме. Казва, че това място не е предвидено за приземяване на разузнавателни кораби. Иска да знае защо сме навлезли в забранена зона. Успокой го — заповядах на Бранитар — и помни, че ще разбера, ако ни предадеш.

Той сви рамене, сякаш намираше всичко това за забавно, но челото му също беше покрито с пот:

— Разузнавателен кораб 587–111 се завърна — каза той. — Спешно съобщение. Ще спрем над базата.

Гласът даде разрешение, но предупреди, че ако се спуснем по-ниско от един стантакс (около половин миля), ще бъдем унищожени. Трябваше да кръжим във въздуха, докато екипажите на патрулните кораби се качат на борда.

От този момент Гантура вече се виждаше ясно: плътна маса от куполи и полуцилиндри. Зидария върху метална арматура, както узнахме впоследствие. Крепостта описваше окръжност от около хиляда фута в диаметър. На около половин миля на север беше разположена по-малка група постройки. Посредством един телескопичен екран видяхме, че оттам се показват дулата на гигантски лъчеви бомбарди. В момента, когато увиснахме неподвижно във въздуха, над двете части на крепостта се появи слабо сияние.

— Защитните екрани — посочи Бранитар. -Собствените ви снаряди биха се пръснали встрани, без да причинят някаква вреда. Би било невероятна случайност някой да унищожи с изстрела си някое от тези оръдия, улучвайки го там, където то се подава през защитния екран. А самите вие сте лесна цел.