Лицето

В източния край на имота, настрани от къщата, се намираха много стар небоядисан хамбар и панелна стоманена постройка от по-нови времена. Корки знаеше само част от това, което Тротър вършеше в тези сгради, но се правеше, че знае всичко.

В разгара на лятото истинската заплаха за Тротър би била пожар, а не зла правителствена клика. Стръмните склонове зад къщата му, както и половината от тясната долина нагоре и надолу от нея бяха покрити с храсталаци, които в края на август щяха да бъдат готови да пламнат също толкова лесно, както домът на Бритина Дауд с помощта на малко бензин.

В момента, разбира се, стръмните склонове бяха подгизнали от дъжда и рискът беше само от свличане на кал. При този терен част от склоновете около долината можеше да се свлече в помитаща вълна така внезапно, че дори и най-оцъкленият от изнервеност параноик не би могъл да я надбяга. Дори да се втурнеше при първия тътен, Тротър пак би могъл да бъде погребан жив, но жив не задълго, споделяйки гроба си с пълен ноев ковчег от смачкани и задушени животни.

Корки обожаваше Южна Калифорния.

Все още цял и незадушен, Тротър чакаше посетителя си на верандата. Ако изобщо беше възможно, той се надяваше да не трябва да пуска Корки вътре в къщата.

При едно от предишните си посещения, вживял се в ролята си на измамен правителствен агент, който използва Конституцията на Съединените щати за тоалетна хартия, Корки се бе държал лошо. Бе проявил пълно неуважение към собственическите права на Тротър. Бе се държал като звяр.

Сега, на двайсет и втори декември, Корки също не бе обзет от празнично доброжелателство. Той беше зъл като пънкар.

Макар че паркира на десет крачки от верандата, той не хукна през пороя, защото Робин Гудфелоу бе прекалено изискан, за да носи гумени ботуши, а не беше и човек, който обръща внимание на лошото време, когато е кипнал.

Той изкачи трите стъпала към верандата, извади глока от кобура си и притисна цевта му към челото на Тротър.

— Повтори това, което ми каза по телефона.

— По дяволите! — възкликна Тротър нервно. — Знаеш, че е истина.

— Лъжеш! — изсъска Корки.

Косата на Тротър беше рижа като козината на Чеширския котарак, който бе разигравал Алиса в Страната на чудесата. Очите му бяха ококорени и изцъклени като очите на Лудия шапкар. Носът му потрепваше нервно, напомняйки на Белия заек. Подутото му лице и огромните му мустаци го родееха със знаменития Морж и той бе като цяло сгладен, честлинен и окласен6 като множество герои на Луис Карол, събрани в едно.

— За бога, Гудфелоу! — изрева Тротър. — Помисли за бурята! Не е възможно да свършим работата в буря като тази!

Продължавайки да притиска пистолета към челото на Тротър, Корки рече:

— Бурята ще утихне до шест часа. Вятърът ще спре напълно. Условията ще бъдат идеални.

— Да, казват, че може да утихне, но какво ли разбират. Има ли случаи прогнозите им да са верни?

— Аз не слушам прогнозата за времето по телевизията, идиот такъв. Моите данни са от суперсекретни спътници на Министерството на отбраната, които не просто изучават атмосферните движения над планетата, но ги и управляват с импулси от микровълнова енергия. Ние ще принудим бурята да спре, когато ни е нужно.

Това налудничаво твърдение беше възприето от параноичния Тротър очите му се ококориха още повече.

— Управление на времето — прошепна треперещо той. — Урагани, смерчове, виелици, суши — скрито оръжие, също толкова поразяващо като атомна бомба.

В действителност Корки нямаше на какво друго да разчита, освен на съюзническата помощ на хаоса, с която да се сложи край на бурята, когато му трябваше чисто небе.

Хаосът никога не го бе подвеждал.

— И да вали, и да не вали, и да духа, и да не духа, ти ще се явиш на уреченото място в Бел Еър точно в седем часа, както се бяхме уговорили — нареди той на Тротър.

— Управление на времето — промърмори мрачно Тротър.

— Дори не помисляй да не се явиш. Знаеш ли колко очи ни наблюдават в момента — от хълмовете и полетата наоколо?

— Много очи — предположи Тротър.

— Моите хора са навред из каньона, готови да те накарат да удържиш на думата си или да ти пръснат черепа — както ти решиш.

В действителност единствените очи, които ги наблюдаваха, бяха тези на гаргите, ястребите, врабчетата и другите членове на пернатото общество, накацали по клоните на старите калифорнийски дъбове около къщата.

Джак Тротър се бе хванал на въдицата не заради фалшивите документи от Националната агенция за сигурност, нито заради виртуозното изпълнение на Корки в ролята на агента Робин Гудфелоу, а защото Корки знаеше твърде много за многобройните псевдоними на Тротър, както и някои неща за успешната му дотук кариера на обирач на банки и пласьор на екстази. Той вярваше, че Корки е научил всичко това от всезнаещия разузнавателен апарат на управляващата клика.