Лицето

Макар че щеше да прекара тук известно време в потвърждение на историята, която бе изплюл тъпо пред господин Девоншър, той нямаше намерение да се преструва, че яде несъществуващи сандвичи с шунка, отчасти защото ако някой го видеше, той със сигурност би си помислил крушата не пада по-далеч от дървото, но най-вече защото нямаше несъществуваща туршия с копър, с която да ги гарнира.

Ха, ха, ха.

По време на инцидента преди почти две години рекламният агент на майка му бе обяснил на невестулките в гладната за скандали преса, че Фреди Ниландър е постъпила в частна болница някъде във Флорида. Твърдението бе, че тя страда от изтощение.

Супермоделите удивително често се нуждаеха от болнично лечение за тази диагноза. Явно да бъдеш безумно красив двайсет и четири часа в денонощието можеше да бъде също толкова изтощително физически, както да ореш с кон, и също толкова емоционално натоварващо като грижата за смъртно болен.

Псевдомама беше прекалила със снимките за кориците на модните списания, което бе довело до временна, но пълна загуба на мускулен контрол по цялото тяло. Това беше официалното съобщение, доколкото Фрик беше разбрал.

Никой обаче не му повярва. Вестници, списания и клюкарските репортажи по телевизионните забавни предавания говореха мрачно за „нервна криза“, за „емоционално разстройство“. Някои дори го наричаха „шизофреничен епизод“, което звучеше като епизод от „Обичам Луси“, в който Луси и Етел покосяват сума ти хора с картечница. Те описваха болницата като „санаториум за най-богатите богаташи“ и като „трудно достъпна психиатрична клиника“, а Хауърд Стърн, скандалният водещ на забавна програма по радиото, я бе нарекъл „кошара за мацка с повече цици, отколкото мозък“.

Фрик се бе преструвал, че не знае нищо за това, което медиите казваха за майка му, но тайно бе чел и слушал всичко, което бе успял да намери. Беше се уплашил. Чувстваше се безполезен. Репортерите спореха в коя от две болници лежеше тя, а Фрик не знаеше адреса на нито една от тях. Не можеше дори да й изпрати картичка.

След време баща му го бе завел в розовата градина, която вече бе изместена надалеч от къщата, и го бе попитал дали е чул разни странни новини за майка му. Фрик бе отвърнал, че няма представа.

— Рано или късно — го бе предупредил баща му — ще ги чуеш и искам да знаеш, че нищо от тях не е вярно. Това е обичайното оплюване на знаменитости. Те ще говорят, че майка ти страда от нервно разстройство, но това не е така. Истината не е особено приятна, но далеч не е и толкова противна, колкото твърдят. Мин и доктор Руди ще те научат на някои техники, които ще ти помогнат да запазиш спокойствие, докато трае тази история.

Доктор Руди се казваше Рудолф Круг, психиатър, който се славеше в холивудските кръгове с необичайната си терапия, базирана на изживявания от предишен живот. Той поговори с Фрик, опитвайки се да установи дали в едно от предишните си съществувания не е бил момче — крал на Египет по времето на фараоните, и му даде шише с капсули с предписание да взема една на обяд и една преди лягане.

Фрик си спомни, че в анимационните филми в събота сутрин момчетата крале понякога биваха отравяни от съветниците си. Той веднага отнесе капсулите в апартамента си на третия етаж, изсипа ги в тоалетната и пусна водата. Ако вътре бе живяло зелено люспесто чудовище, той днес го бе убил с огромна доза лекарство.

Колкото доктор Руди бе лесен да се изтърпи, толкова Мин бе труден. След два дни на „споделяне“ Фрик би предпочел да го оставят на милостта на господин Сатър, майстор-готвачът с болния мозък, та ако ще да го изпече с ябълки и да го сервира на нищо неподозиращите бездомници за Деня на благодарността.

В крайна сметка го оставиха на мира.

Но продължаваше да не е наясно дали е било болница, санаториум, или място за въдворяване на луди.

Оттогава майка му бе идвала в Палацо Роспо само веднъж, но не бе споменала нищо за случая. При това посещение тя бе казала на Фрик, че е „едно почти невидимо идеално малко мишле“.

После те бяха яхнали два прекрасни черни жребеца и Фрик се бе проявил като темпераментен, уверен в себе си, атлетичен като баща си и прекрасен ездач.

Ха, ха, ха.

Седнал в розовата стая, загледан през прозореца, той до такава степен се бе унесъл в миналото, че не бе забелязал появяването на господин Йорн, домакина по поддръжката на двора. Облечен в зелени дрехи за дъжд и черни гумени ботуши, господин Йорн навярно беше наглеждал отводнителните канали по поляната или бе проверявал запушен улук. Сега той се взираше във Фрик през прозорците на розовата стая от по-малко от два метра и изглеждаше озадачен, а може би дори разтревожен.

Може би господин Йорн му беше махнал с ръка, а Фрик, потънал в мисли за миналото, не бе отвърнал на поздрава му и господин Йорн бе махнал отново, и Фрик пак не бе отвърнал, и сега господин Йорн навярно си мислеше, че Фрик е изпаднал в транс.