Лицето

Знанията на Корки всъщност идеха от Мик Сачатоун, хакер и анархист мултимилионер, който търгуваше с фалшиви документи, мобилни телефони, чиито собственици не можеха да бъдат открити, както и други незаконни документи, предмети, вещества и информация. Мик беше снабдил Тротър с фалшивите имена, които после бе разкрил пред Корки.

Мик нямаше обичай да споделя аферите на един клиент с друг. Като се вземе предвид с какви хора търгуваше, подобна липса на дискретност би довела, ако имаше късмет, до смъртта му, а ако нямаше — до избождането на очите му, измъкването на езика му, отсичането на палците му и до кастрирането му с клещи.

Понеже Мик имаше причина да ненавижда Тротър, той бе рискувал да предаде информацията на Корки. Ярост, подбудена от ревност, го бе подтикнала да наруши обичайните си стандарти на конфиденциалност.

От своя страна Тротър бе заслужил омразата на Мик, макар че, изглежда, не го съзнаваше. Беше откраднал приятелката на Мик.

Приятелката на Мик беше порнозвезда, която се славеше сред някои кръгове като нечовешки гъвкава в тялото.

Възможно бе Тротър да си мислеше, че никой не би могъл да се привърже дълбоко през вечерите и почивните дни към жена, която оправяше по двама, шестима, че дори и десет мъже наведнъж пред обектива на снимаща камера през работното си време.

Ала още от тринайсетгодишната му възраст най-лелеяната мечта на Мик бе да си има приятелка, която е порнозвезда. Тротър бе ограбил единственото истинско желание на сърцето му и бе осуетил съдбата му.

След четиримесечна връзка с Тротър жената бе изчезнала. Мик смяташе, че след като й се е наситил, Тротър я е убил, защото е научила повече, отколкото трябва за нелегалните му деяния или просто за спорта, и я е заровил дълбоко в долината.

В резултат на това тя бе безполезна за когото и да било и безсмисленото прахосничество на изключителната й гъвкавост още повече вбесяваше Мик.

Корки свали пистолета от челото на Тротър и рече:

— Хайде да влезем вътре.

— О, не, нека да не влизаме — замоли се Тротър.

— Трябва ли да ти напомням — започна да лъже Корки с наслада, — че съдействието ти може да ти спечели изтриване на данните за личността ти от всички обществени архиви, от всички данъчни архиви и да те направи най-свободния човек, живял някога, човек, напълно неизвестен на правителството

?

— Ще бъда на мястото довечера. Точно в седем часа. И да духа, и да не духа. Заклевам се.

— Въпреки това искам да вляза вътре — настоя Корки. — Искам да съм сигурен, че си ме разбрал.

В напомнящите на Лудия шапкар очи на Тротър се появи тъга. Подобното му Морж лице провисна.

Той примирено поведе Корки вътре в къщата.

Дупките от куршуми в стените от предишния път, когато Корки бе решил да даде урок на Тротър, не бяха запълнени. На полиците в хола обаче бе наредена нова колекция от фигурки от фин испански порцелан — статуйки на балерини, принцеси, танцуващи с принцове, подскачащи деца с кученца, красиво младо селско момиче, хранещо ято гъски в краката си…

Това, че един погълнат от мания за конспирации параноик, загрижен за оцеляването си обирач на банки и пласьор на наркотици със скривалища, водещи от тук до границата с Канада, е побъркан по крехки порцеланови фигурки, не учудваше Корки. Колкото и сурова да е външността, във всеки от нас се крие човешко сърце.

Самият Корки имаше слабост към стари филми с Шърли Темпъл, на които се наслаждаваше веднъж-дваж в годината. Без да се чувства неудобно.

Под погледа на Тротър Корки изпразни деветмилиметровия пълнител, разбивайки по една фигурка с всеки изстрел.

През месеците, след като неволно бе ранил Мина Рейнърд в крака, той бе се усъвършенствал невероятно много в стрелбата с пистолет. До неотдавна той не бе много склонен да си служи с огнестрелно оръжие в името на хаоса, защото това му изглеждаше прекалено студено, прекалено безлично. Ала пистолетът започваше да печели одобрението му.

Той сложи нов пълнител и довърши унищожението на порцелановата колекция. Влажният въздух замириса на тебеширен прах и барут.

— В седем часа — рече Корки.

— Ще дойда — отвърна смиреният Тротър.

— На летящо килимче.

Корки зареди пистолета с трети пълнител, пъхна го в кобура и се запъти към верандата.

Вървеше бавно под дъжда към ленд роувъра, смело обърнал гръб към къщата.

Влезе в колата и я подкара извън долината на Малибу към крайбрежието.

Небето се бе превърнало в кана, от която се изливаше не дъжд, а универсалният разтворител, който средновековните алхимици бяха търсили напразно. Хълмовете около него се топяха. Низините се разтваряха. Краят на континента пропадаше в бурното море.

Глава 64

Седнал на стол до прозореца в розовата стая, Фрик се беше втренчил в камарата от бронзови фъшкии, символ на неувяхващата любов на майка му.

Кошницата за пикник стоеше със затворен капак на пода до стола му.