Лицето

От двете стени, необлицовани с етажерки от пода до тавана, една се намираше тук, в хола. Това пространство бе запазено за четири големи най-висококачествени плазмени телевизионни екрана и съпътстващата апаратура. Другата празна стена се намираше в спалнята.

Два плазмени екрана висяха редом един до друг и други два бяха монтирани над тях. Един дивиди плейър и един видеомагнетофон обслужваха всеки екран. Тази апаратура плюс осем говорителя и усилвателите им бяха наредени в ниски шкафчета под екраните.

Мик можеше да си пусне четири филма едновременно и да превключва, звука от един на друг както му скефне. А можеше — и често го правеше — да пусне звука и на четирите едновременно.

Когато влезеше в хола на Сачатоун, човек обикновено биваше посрещнат от какофония от въздишки, пъхтене, охкане, скимтене, пискане, съскане и викове на удоволствие, от прошепнати и изревани мръсотии и от ритмично тежко дишане в различна степен на ускорение. Ако си затвореше очите, той можеше да повярва, че е в гъмжаща от живот джунгла, в която всички екзотични видове се съвкупяват едновременно.

Този следобед и четирите филма вървяха без звук — Мик го беше заглушил на всичките.

— Няма друга като Джанел — промълви Мик нежно по адрес на изгубената си приятелка, кимвайки към екраните на стената. — Адски готина мацка беше.

Макар пижамата с образа на Барт Симпсън да му придаваше несериозен вид, Мик се бе отдал на мрачни спомени. И четирите екрана бяха заети с класика от огромния репертоар на Джанел.

Мик посочи към екрана в горния десен ъгъл на карето:

— Ето това, което тя прави тук — никой, никой не го е правил във филм нито преди, нито след това.

— Съмнявам се, че друг би могъл да го направи — отвърна Корки, защото изумителният номер, който Джанел изпълняваше усилено, демонстрираше легендарната й гъвкавост, за която навярно само тя от цялото човечество бе надарена с необходимия ген.

Мик заговори за останалите участници във филма на горния екран вдясно.

— Гледай как тези четиримата са луди по нея. Всеки от тях е луд по нея. Всички мъже си падаха по Джанел. Тя беше страхотна.

В гласа на Мик прозвуча тъжен копнеж. Независимо че беше плейбой, той притежаваше сантиментална жилка.

— Преди малко бях при Тротър в Малибу — осведоми го Корки.

— При това мръсно копеле? Още ли не си го убил?

— Не. Знаеш, че ми трябва още малко.

— Ох, гледай какво става сега!

— Много си я бива.

— Човек би помислил, че това боли.

— Може би наистина боли — предположи Корки.

— Джанел каза, че не боли, че е приятно.

— Сигурно усилено е тренирала гимнастика?

— Гимнастиката беше нейната работа. Ще го убиеш ли?

— Разбира се, нали ти обещах?

— Мечтаех да остарея с нея — унесе се Мик.

— Наистина ли?

— Е, с някоя и друга година.

— Настрелях се по новата му порцеланова колекция.

— Скъпа ли беше?

— Много.

— Ще го подложиш ли на мъчения, преди да го убиеш?

— Разбира се.

— Ей това се вика приятел!

— Не се знаем от вчера.

— Повече от двайсет години — добави Мик.

— Тогава светът беше по-лош — отбеляза Корки от гледна точка на анархизма.

— На много неща им дойде краят в наши дни — съгласи се Мик. — Но не така бързо, както си мечтаехме, когато бяхме луди-млади.

Те си размениха усмивки.

Ако бяха други хора, биха могли да се прегърнат.

Вместо това Мик заяви:

— Готов съм да пусна в действие подготвеното за Манхайм — и отведе Корки в задната част на къщата, където беше работната му територия.

Вместо с порнографски филми стените тук бяха облицовани с компютри, малка печатна преса, машини за ламиниране, лазер за холографски печат и други пособия последна дума на техниката, необходими за изработката на висококачествени фалшиви документи.

Мик вече бе сложил два стола пред централния си компютър. Той седна на единия, който се намираше точно пред клавиатурата.

Корки свали коженото си палто, преметна го на облегалката на другия стол и седна.

Погледът на Мик се спря върху кобура с глока.

— С това ли ще светиш маслото на Тротър?

— С това.

— Би ли ми го дал след това?

— Кое? Пистолета ли?

— Ще бъда много дискретен — обеща Мик. — Няма да го използвам. И ще изстържа дулото, за да не могат да разберат, че патроните, с които ще го убиеш, са били изстреляни с него. Не ми трябва като оръжие, нали разбираш? Искам го за паметник на Джанел на полиците, където държа нейните филми.

— Добре — съгласи се Корки. — Ще ти го дам, след като видя сметката на оня.

— Голям цар си, Корк!

Пазачът на пламъка на Джанел посочи към данните, които се изписваха на компютърния екран.

— Хич не беше просто.

Като хакер с изключителни постижения, Мик като правило даваше да се разбере или направо смело заявяваше, че на него, самозвания върховен господар на електронната информация и вожд на виртуалната вселена, всичко му се отдава със същата лекота, с каквато цветята привличат пчелите. Следователно признанието, че задачата, свързана с Манхайм, го бе измъчила, трябваше да означава, че наистина е била извънредно тежка.

— Точно в осем и трийсет тази вечер — продължи Мик — компютърът на телефонната компания ще затвори двайсет и четирите телефонни линии в имението на Манхайм.