Лицето

— Това няма ли да вдигне тревога в „Паладин Патрол“, компанията за сигнална охрана отвън? Една от индивидуалните телефонни линии поддържа двайсет и четири часова връзка между „Паладин“ и имението, по която се предават алармени сигнали.

— Така е. Ако телефонната линия прекъсне, за „Паладин“ това е равносилно на алармен сигнал. Само че те няма да разберат.

— Те са фирма за въоръжена охрана — отбеляза с тревога Корки. Техните сътрудници не са нескопосани като Барни Файф7 и не си губят времето да пръскат със сълзлив газ. Те се явяват бързо и имат пистолети.

— Част от услугата, която подготвих за теб, включва нахлуване в компютъра на „Паладин“ точно преди прекъсването на телефонните линии в имението на Манхайм. Това ще изключи цялата им система.

— Не може да нямат резервен вариант.

— Познавам резервния им вариант, както познавам пишката си — възрази нетърпеливо Мик. — И той ще бъде изключен.

— Браво!

— Няма да имаш проблеми с охраната отвън. Но какво ще правиш с вътрешната охрана, с личните сътрудници на Манхайм?

— Само двама са нощна смяна — отвърна Корки. — Знам им навиците, няма страшно. Какво е положението с мобилните телефони?

— И това влиза в услугата, за която ми плащаш. Проверих информацията, която ми предаде от Нед Хокънбери — абонаментът на Манхайм е със същата компания, която е използвал преди уволнението на Хокънбери.

— Два мобилни телефона се използват от пазачите на нощната смяна. Трети се носи постоянно от началника на охраната, Итън Труман, където и да се намира той.

Мик кимна.

— И те ще бъдат изключени, заедно с домашните линии. Семейната двойка управители на имението също имат служебни мобилни телефони…

— Семейство Макбий.

— Да. Също и Сатър, майстор-готвачът, както и Уилям Йорн…

— Домакинът по поддръжката на двора. Никой от тях няма да е в къщата довечера — рече Корки. — Само Труман и детето.

— Нали не искаш да поемаш риска някой да реши да остане на работа до по-късно или да се върне от отпуск по-рано? Ако изключа всичките, няма начин някой да се обади на телефон за спешни повиквания. По същото време ще престанат да работят и пейджърите на членовете на персонала, които имат такива.

Те бяха обсъждали преди начините, по които по интернет може да се повиква спешна помощ.

Мик изпревари въпроса на Корки:

— Директната кабелна връзка с интернет от имението на Манхайм също ще бъде прекъсната в осем и трийсет.

— И дежурните пазачи няма да разберат, че това е станало?

— Ще разберат само ако се опитат да използват телефона или интернет.

— Компютрите им няма да ги предупредят за прекъсване в работата на системата?

— И за това съм се погрижил. Но както ти обясних, не мога да изключа камерите за наблюдение, топлинните датчици по периферията или датчиците за движение в къщата. Ако го сторя, те ще видят, че системата им е блокирала, и ще разберат, че нещо не е наред.

Корки сви рамене.

— И аз не искам датчиците за движение да не работят, когато вляза в къщата. Може да ми потрябват. Що се отнася до камерите за наблюдение и топлинните датчици по периферията, Тротър ще ме прекара през тях.

— И после ще го убиеш, нали?

— Не веднага. По-късно. Та какво още ти остава да направиш?

Вдигайки високо дясната си ръка като за церемония, Мик рече:

— Само това.

Бавно, с нелепа театралност, той смъкна показалеца си към клавиатурата и натисна клавиша ENTER.

Данните върху екрана изчезнаха и отстъпиха място на нежно чисто синьо поле.

Корки сви ръцете си в юмруци от напрежение.

— Какво се обърка?

— Нищо. Стартирах програмата.

— Колко време ще трае?

Мик посочи към двете думи, които се появиха в центъра на екрана: ЧУКАНЕТО ВЪРВИ.

— Когато това се смени, работата ще е свършена. Искаш ли една кола или нещо друго?

— Не, благодаря — отказа Корки.

Той никога не приемаше нищо за ядене или пиене в дома на Сачатоун и се стараеше да не пипа нищо. Логично бе да се предположи, че Мик се е докоснал до всичко в дома си с течение на времето, а човек никога не знаеше къде са били ръцете на Мик преди това. Всъщност повече от ясно беше къде са били ръцете му преди това и точно там беше проблемът.

Повечето от приятелите на Мик биха отказали да стиснат ръката му, ако им я протегнеше, но той, изглежда, разбираше тревогата им, поне подсъзнателно, и не се натискаше за подобен контакт.

Барт Симпсън се разтича из полето от набиращ се плат, заподскача навън-навътре изпод гънките и загримасничи, докато Мик извади бутилка кока-кола от хладилника в офиса и се върна на стола си пред компютъра.

Те заговориха за един рядък порнографски филм, вероятно произведен в Япония, който се ползваше с легендарна слава сред почитателите на еротичната бълвоч. В него участваха двама мъже, две жени и един хермафродит, всичките облечени като Хитлер. Мик го бе издирвал в продължение на дванайсет години.

Филмът не се стори особено интересен на Корки, но не му се наложи да скучае дълго, защото след по-малко от четири минути думите на екрана се смениха от ЧУКАНЕТО ВЪРВИ със ЗАДОВОЛЕНОСТ.

— Пратката е на път.

— Това ли е всичко?