Лицето

Когато се върна в хола, Корки се спря за минута и се загледа в еротичните акробатични номера върху четирите екрана на несравнимата Джанел, преди да потопи в мрак стената от гърчеща се плът. Мина му през ума, че Джак Тротър може да бе се възползвал от невероятната й гъвкавост, за да я сгъне в половин гроб и да си спести част от копането.

След смъртта на Мик както Ромеото, така и Жулиетата на порнографията си бяха отишли. Тъжно.

Корки би предпочел да не убива Мик. Но горкият Мик сам си бе подписал смъртната присъда, когато бе издал Тротър. Подгонен от ревност, жадуващ за мъст, той бе разкрил пред Корки множеството идентификации под различни фалшиви имена, които бе създал през годините за Тротър. Ако той бе в състояние да предаде един от клиентите си, би могъл един ден да предаде и Корки.

Унищожаването на социалния строй осъждаше дейците си на самота.

Корки излезе от предния вход и заключи с ключа на Мик, който бе взел от кукичка на стената в кухнята.

Денят бе станал още по-студен.

Макар да бе пран и изстискван цял ден, парцалът за дъски на небето беше станал още по-мръсносив от сутринта и през него не се процеждаше ни лъч, ни сянка.

Толкова много неща се бяха случили, откакто бе станал да срещне деня. Ала най-хубавото предстоеше.

Глава 69

Итън разговаряше в кухнята с господин Сатър за вечерята, ала майстор-готвачът беше като глух и вцепенен от яд, чиято причина отказваше да обясни. Единствените му думи бяха:

— Мой докладна на тоз въпрос пристига по поща, инспектор Труман. — Нито дума за същността на въпроса. — Пристига по поща мой разпален докладна. Аз отхвърлям да принизявам се с кавги като обикновен готвач. Аз съм майстор и обявявам мой презрение като джентълмен със съвременно перо, не в твой очи, а зад гърба.

Езикът на Сатър не беше толкова развален, когато не беше ядосан или възбуден, но в много редки случаи можеше да се чуе по-гладката му реч.

Само за десет месеца Итън бе разбрал, че не трябва да упражнява натиск върху майстора по повод на какъвто и да било проблем, свързан с кухнята. Качеството на блюдата, приготвени от него, наистина оправдаваше изискването му да му се дава свобода като на темпераментен артист. Бурите му идваха и си отиваха, но не оставяха разрушителни следи.

Итън сви рамене в отговор и тръгна да търси Фрик.

Госпожа Макбий не обичаше вътрешната телефонна система да се използва за повикване из цялата къща. За нея беше престъпление да се нарушава изисканата атмосфера на величествения дом, обида за членовете на семейството и отвличане на вниманието за персонала.

— Не сме на работа в канцелария или склад за стоки с намаление — обясняваше тя.

По-високопоставените служители имаха лични пейджъри, по които можеха да бъдат повикани, където и да се намираха в огромното имение. Да ги търсиш по вътрешната телефонна система не се налагаше често.

Ако трябваше да се намери някой от обикновените работници или ако постът на служителя му даваше правото да потърси член на семейството, когато реши, което от домашния персонал включваше само госпожа Макбий, господин Макбий и Итън, то тогава вътрешната телефонна система се използваше за повикване от стая в стая. Започваше се най-напред с трите места, където беше най-вероятно да се открие въпросното лице.

Тъй като наближаваше пет часът, не бяха останали много членове на персонала, чието внимание можеше да бъде отвлечено, а и всички щяха да са си тръгнали след няколко минути. Фрик беше единственият член на семейство Манхайм, намиращ се в къщата. Съпрузите Макбий бяха в Санта Барбара. Въпреки това Итън се чувстваше задължен да спазва стандартните процедури от уважение към традицията и госпожа Макбий и защото беше убеден, че ако повика Фрик във всички стаи едновременно, милата дама в Санта Барбара щеше веднага да разбере какво е станало и кратката й отпуска щеше да бъде помрачена от ненужно безпокойство.

Итън вдигна един от телефоните в кухнята и с помощта на копчето за вътрешната телефонна система потърси Фрик в апартамента му на третия етаж. После го потърси в стаята с влакчетата — Там ли си, Фрик? Господин Труман се обажда, — след това в прожекционната зала и накрая в библиотеката. Отникъде не получи отговор.

Макар че Фрик никога не се цупеше и още по-малко се държеше невъзпитано, той може по някаква своя причина да бе решил да не отговаря на повикването, дори да го беше чул.

Итън реши да обиколи къщата от горе до долу главно за да намери момчето, но също и за да се увери, че в общи линии всичко е както трябва.

Започна от третия етаж. Не влизаше във всяка стая, но поне отваряше вратата, надничаше вътре и всеки път извикваше името на момчето.

Вратата на апартамента на Фрик беше отворена. След като обяви присъствието си на два пъти и не получи отговор, Итън реши, че тази вечер съображенията за сигурността вземат връх над домашния етикет и правото на членовете на семейството да не бъдат ненужно безпокоени. Той обиколи апартамента на Фрик, но не намери нито него, нито нещо нередно.