Лицето

Ала колкото и да е сбъркан — списъкът с неговите недостатъци и пороци е дълъг, — той не може да убива само от завист. Повече от милостта му пречи гордостта.

Апартаментът им е на четвъртия етаж в противоположния край на неговия. Той им пожелава всичко хубаво и ги наблюдава как се отдалечават, хванати за ръце.

Дъни ще нощува в президентския апартамент. Това величествено жилище е резервирано за година от Тифон, който няма да има нужда от него през следващите няколко дни, защото ще пътува по работа.

Думата „президентски“ предполага недоизказано демократично великолепие. В тези обширни стаи обаче царят такова богатство и такава чувственост, че те са по-неподходящи за слугите на демокрацията, отколкото за кралски особи и полубогове.

Инкрустирани мраморни подове, персийски килими в златно и пурпурно, кайсиево и турскосиньо, ламперия от скъпо дърво, издигаща се на пет метра към декоративни вдлъбнати тавани…

Дъни броди от стая в стая, подтикван от чисто човешкото желание да се огради с красота, за да отрече необходимостта да живее в суровата действителност. Всеки дворец и всяко произведение на изкуството са просто прах, все още нереализиран, и времето е търпеливият вятър, който ще го разпилее. Въпреки това специалисти са посветили много мисъл, усилия и грижи да направят тези стаи привлекателни, защото, при всичките доказателства за противното, се надяват, че животът им има смисъл и че в таланта им е заложена по-голяма цел.

До преди две години Дъни не познаваше тази надежда. Три години болка, причинена от загубата на Хана, го накараха да повярва в Бог.

Постепенно през годините след погребението й една неочаквана надежда се зароди в него, отчаяна и крехка, но неотстъпваща. И все пак той си остава до голяма степен старият Дъни, затънал в обичайните си мисли и действия.

Надеждата е мъгляво сияние. Той не се е научил как да я избистри в нещо неподправено, ясно и мощно.

И никога няма да се научи.

Влязъл в главната спалня, той застава пред окъпания в дъжд прозорец и се заглежда на северозапад. Зад размитите от водата светлини на града, зад тучната растителност и богаташките къщи на Бевърли Хилс се намират Бел Еър и Палацо Роспо, този нелеп, но и смел паметник на надеждата. Всички, които са го притежавали, са мъртви, или ще умрат.

Той се извръща от прозореца и се задържа погледа си на леглото. Камериерката е махнала кувертюрата, отгърнала е завивката и е сложила малка златна кутийка на една от възглавниците.

В кутийката има четири бонбона. С елегантната си форма и украса те обещават да са много вкусни, но той не ги опитва.

Може да се обади на няколко красиви жени да споделят леглото с него. Някои щяха да очакват да им плати, други — не. За част от тях сексът е акт на любов и божи дар, за други — начин да се насладят на собствената си деградация. Той може да избира каквото си поиска — нежност или спорт.

Нищо не му е останало от вкуса на стридите и букета на виното пино гриджо. Споменът е лишен от усещане и въздействието върху сетивата му е по-малко, отколкото би оказала картина на стриди и вино.

Нито една от жените, на които би могъл да се обади, не би оставила по-трайна следа в съзнанието му от ястието и питието, които, макар да са наскоро погълнати, му се струват плод на въображението му. Усетът за гладката им като коприна кожа, ароматът на косите им щяха да го напуснат в момента, в който те си тръгнеха и затвореха вратата след себе си.

Той се чувства като човек в навечерието на страшния съд, който знае, че слънцето ще се превърне в свръхнова на сутринта, но не може да се наслади на безценните удоволствия на този свят, защото цялата му енергия е посветена на отчаяни молитви предреченият край да не настъпи.

Глава 36

Итън и Хазарт се срещнаха в една църква, защото по това време в понеделник вечер там беше празно и нямаше никаква опасност да бъдат видени заедно от политици, членове на екипа за разследване на престрелката с участието на полицай или други представители на властта.

Усамотени, те седяха един до друг на пейка до една от страничните пътеки, където бяха обгърнати в сянка, защото нито лампите на тавана, нито по пътеката бяха светнати. Приятният аромат на отдавна изгаснал тамян изпълваше застоялия въздух.

Те разговаряха не толкова с конспиративен шепот, колкото с приглушения тон на мъже, потресени от силно преживяване.

— Казах на екипа за разследване на престрелката с участието на полицай, че съм отишъл при Рейнърд да го питам за приятеля му Джери Немо, който е заподозрян в убийството на един дистрибутор на кокаин, Картър Кук.

— Повярваха ли ти? — попита Итън.

— Изглежда, че искат да повярват. Но какво ще стане, ако утре получа резултат от лабораторията, който установява неразривна връзка между Блондинката в басейна и члена на градския съвет, за които ти говорих?

— Момичето, хвърлено в утаителя на пречиствателна станция?