Лицето

Ако някой кажеше, че е видял призрак, щяха да го сметнат за нормален човек, преживял нещо свръхестествено. Ако кажеше, че е видял още един призрак на друго място и по друго време, щяха да го сметнат в най-добрия случай за ексцентрик и всяка негова дума от тук нататък щеше да бъде поставяна под съмнение.

— Този, който застреля Рейнърд — продължи Хазарт, — е бил професионален убиец. Наричал се е Хектор Х. Истинското му име е Калвин Рузвелт. Бил е гангстер, следователно съучастникът му трябва да е карал кола, която двамата са откраднали малко преди нападението.

— Типична история — съгласи се Итън.

— Само че никой не се е обадил да каже, че мерцедесът, който са използвали, е откраднат. Проверих номера му и няма да повярваш на кого принадлежи.

Хазарт вдигна поглед от стиснатите си ръце и се взря в очите на Итън.

Итън не знаеше какво ще последва, но беше сигурен, че няма да е хубаво.

— На кого?

— На твоя приятел от детинство. Прословутият Дъни Уислър.

Итън не отмести поглед. Не смееше.

— Знаеш какво се случи с него преди няколко месеца.

— Давиха го в тоалетната чиния, но не го умориха докрай.

— Няколко дена след това адвокатът му ми се обади да ме уведоми, че ме е упълномощил като изпълнител на завещанието си, както и да вземам решения относно лечението му приживе.

— За първи път го чувам.

— Не виждах причина да го споменавам преди. Знаеш какво представляваше той. Разбираш защо не исках да имам нищо общо с него. Но приех положението от… как да кажа… заради това, което той значеше за мен, когато бяхме деца.

Хазарт кимна. Извади ролка твърди карамели от един от джобовете си, отвори опаковката и предложи на Итън да си вземе.

Итън поклати глава.

— Дъни почина тази сутрин в „Богородицата на Анджелис“.

Хазарт измъкна един бонбон от ролката и го пъхна в устата си.

— Не могат да намерят трупа му — добави Итън, защото изведнъж усети, че Хазарт вече знае всичко.

Хазарт внимателно загърна бонбоните със свободния край на опаковката и не каза нищо.

— Кълнат се, че е бил мъртъв — продължи Итън, — но като се има предвид как стоят нещата в моргата на болницата, няма друг начин да е излязъл от там, освен на собствен ход.

Хазарт върна обратно ролката в джоба си. Смучеше бонбона и го местеше в устата си.

— Сигурен съм, че е жив — заяви Итън.

Най-сетне Хазарт го погледна отново.

— Всичко това е станало, преди да обядваме заедно.

— Да. Виж какво, не го споменах, защото не откривах връзка между Дъни и Рейнърд. И сега не намирам. Ти виждаш ли я?

— Държа се много спокойно по време на обяда въпреки всичко, което се е въртяло из главата ти.

— Имах чувството, че ще полудея, но смятах, че ще е по-трудно да те накарам да ми помогнеш, ако ти призная, че съм на път да мръдна.

— И какво се случи, след като свършихме с обяда?

Итън разказа за посещението си в дома на Дъни, без да пропусне нищо, освен странната изплъзваща се фигура в замъгленото от пара огледало.

— Защо е държал снимка на Хана върху бюрото си? — попита Хазарт.

— Не можа да я забрави. И досега е влюбен в нея. Сигурно затова я бе измъкнал от рамката вкъщи и я беше взел със себе си.

— Значи изкара мерцедеса си от гаража…

— Предполагам, че беше той. Не можах да видя шофьора.

— И после?

— Трябваше да помисля известно време. После отидох на гроба на Хана.

— Защо?

— Вътрешното чувство ми подсказваше, че мога да намеря нещо там.

— И какво намери?

— Рози. — Той разказа на Хазарт за двете дузини рози „Бродуей“ и за последвалото посещение в магазина „Рози завинаги“. — Цветарката описа Дъни, както бих го описал аз. Тогава се уверих, че е жив.

— Какво е имал предвид, като й е казал, че ти го мислиш за мъртъв и си прав?

— Не знам.

Хазарт схруска останалата половина от бонбона.

— Внимавай, ще си счупиш някой зъб — предупреди го Итън.

— Това да ми е проблемът!

— Казвам ти като приятел.

— Уислър се събужда в моргата, разбира, че са го помислили за мъртъв, облича се, отива си вкъщи, без да се обади на никого, взема душ. Логично ли ти се вижда това?

— Не. Но мислех, че може да има мозъчно увреждане.

— Отива с кола до цветарски магазин, купува рози, отива на гроба, наема професионален убиец… За човек, който е излязъл от кома с мозъчно увреждане, не ти ли се струва, че се справя прекалено добре?

— Вече не вярвам в теорията за мозъчното увреждане.

— Браво на теб. И какво стана, след като си тръгна от цветарския магазин?

Опасявайки се да не загуби доверието на приятеля си, ако разбере, че Итън е видял два призрака, той премълча събитията с круизъра.

— Отидох в един бар.

— Не си човек, който търси отговори в чаша джин.

— Пих уиски. И в него не намерих отговори. Може да опитам с водка следващия път.

— И това е всичко? Вече нищо не криеш от мен?

Итън се постара да прозвучи възможно най-убедително:

— Какво, не ти ли стига фантастика като в Досиетата Х в тази бъркотия? Искаш още и извънземни и вампири ли?

— Извърташ, за да не отговориш ли?

— Нищо не извъртам — отвърна Итън със съжаление, че трябва да излъже направо. — Това е всичко. Свърши в цветарския магазин. Пиех уиски, когато ми се обади.

— Честна дума?

— Честна дума. Пиех уиски и ти ми се обади.