Лицето

— Да. Тогава онова копеле от съвета ще започне да търси начин да ме обезвреди. Ако някой от членовете на екипа може да бъде подкупен или изнуден, те ще превърнат наемния убиец с лъжичката за кокаин вместо обица в момче инвалид от църковен хор, застреляно в гръб, и моята снимка ще лъсне на първите страници на вестниците под заглавие с дванайсет огромни букви.

Итън знаеше какво ще е заглавието от дванайсет букви — ПОЛИЦАЙ УБИЕЦ, защото двамата бяха обсъждали неведнъж през годините силата на нагласата на пресата срещу полицаите. Когато кроежите на някой корумпиран политик и на жадните за сензация журналисти намереха обща почва, истината в разследването на дадения случай щеше да се изопне по-силно и от кожата на холивудска вдовица с богато наследство, минала през четири козметични операции на лицето, и превръзката върху очите на богинята на правосъдието щеше да бъде свалена и натъпкана в устата й, за да я принудят да мълчи.

Хазарт се приведе напред, подпрял ръце на бедрата си, събра дланите си като за молитва и се загледа в олтара.

— Медиите са влюбени в този член на съвета. Той има репутация на реформатор, поддържа всички популистки позиции. Те би трябвало да обичат и мен, защото съм готин, но те по-скоро биха си отрязали устните, отколкото да целунат полицай. Ако видят, че има възможност да спасят него, като мен ме разпънат на кръст, всички магазини в града ще разпродадат пироните си.

— Съжалявам, че те забърках в тази история.

— Как би могъл да очакваш, че някакъв глупак ще очисти Рейнърд? — Хазарт извърна поглед от олтара и се взря в очите на Итън, сякаш проверяваше дали не носят петното на Юда. — Не би могъл, нали?

— В някои отношения това ме поставя в лоша светлина.

— В някои отношения — съгласи се Хазарт. — Но дори и ти не си толкова тъп, че да работиш за някаква идиотска кинозвезда, която си урежда сметките като известен изпълнител на рап.

— Манхайм не знае нищо за Рейнърд, нито за черните кутии. А дори и да знаеше, щеше да се досети, че за да си оправи психиката, на Рейнърд не му трябва друго освен малко ароматерапия.

— Има нещо обаче, което не ми казваш — настоя Хазарт.

Итън поклати глава, но не отрицателно.

— Ама че ден беше днес!

— В началото Рейнърд седеше на дивана между две торби с пържени картофки. Оказа се, че държи зареден пистолет във всяка от тях.

— Но когато убиецът е позвънил, Рейнърд му е отворил невъоръжен.

— Навярно е смятал, че истинската заплаха се крие в мен и е вече вътре. Това, което искам да отбележа, е, че беше прав за торбите с пържени картофки.

— Както ти разказах, според един от съседите му го гонела страшна параноя и винаги държал оръжие близо до себе си, скрито на такива странни места.

— Приказливият съсед — не ми разправяй такива глупости — сряза го Хазарт. — Няма такова животно. Разбрал си по някакъв друг начин.

Бяха стигнали до кръстопътя на доверието и подозрението. Ако Итън не разкриеше нещо повече, отколкото бе досега, Хазарт нямаше да продължи нито крачка напред. Приятелството им нямаше да свърши, но без взаимно доверие нямаше никога да бъде същото.

— Ще ме помислиш за луд — предупреди го Итън.

— Вече го мисля.

Итън въздъхна дълбоко, напълни дробовете си с мирис на тамян, освободи се от задръжките си и разказа на Хазарт как Рейнърд го бе застрелял в корема, как после бе отворил очи и разбрал, че изобщо не бе прострелян, но макар че нямаше рана, бе намерил кръв под ноктите си.

През цялото време погледът на Хазарт не се разфокусира, нито отмести очи от събеседника си, както би направил, ако решеше, че Итън го будалка или е мръднал. Чак когато Итън свърши, Хазарт сведе отново поглед към стиснатите си ръце.

След време едрият мъжага рече:

— Едно е сигурно — не седя до призрак.

— Когато избираш лудница за мен — поде Итън, — гледай да има интересни занимания по ръчен труд.

— Освен че си поискал да изследват кръвта ти за наркотици, да имаш някакви други теории?

— Имаш предвид нещо друго, освен че се намирам в зоната от здрача? Или че наистина съм умрял от огнестрелната рана и това е адът?

— Наистина не може да се измислят много обяснения — съгласи се Хазарт.

— Поне не от вида, който ония с костюмите в полицейската академия наричат „стандартни методи на разследване“.

— Не ми приличаш на откачил — отбеляза Хазарт.

— И на мен ми се струва, че не съм откачил. Но лудият винаги разбира последен.

— Освен това беше прав за пистолета в торбата с пържени картофки. Така че трябва да е било поне нещо като… ясновидско изживяване.

— Ясновидско, да. Само как да се обясни кръвта под ноктите ми?

Хазарт бе възприел това потресаващо твърдение с мълчаливо доверие и забележително спокойствие.

Въпреки това Итън нямаше никакво намерение да му каже за катастрофата и прегазването от круизъра и камиона. Или за смъртта си в линейката.