Мечът на Гедеон

Том ги проучи. Две черни сенки с „разбридани“ върхове.

— Да?

— Тези сенки всъщност са рентгенови лъчи, излизащи от краищата на телта.

— Което означава…

— Че телта някак си е поела лъчите и ги е канализирала или пренасочила през краищата си.

— И? — О’Брайън вдигна глава и свали лупата.

— Направо не е за вярване. Материал, който е в състояние да улавя и канализира или фокусира рентгенови лъчи?! Известен ми е само един такъв.

Двамата мъже се спогледаха.

Епстайн се усмихна палаво.

— Обръщам ви внимание, че това е

проводник

.

— Господи, Епстайн! — извика О’Брайън. — Ще ни докараш до нервен срив! И какво, като е проводник?

— Какво правят проводниците? — попита тя.

Том дълбоко си пое дъх и пак погледна Гедеон, който изглеждаше също толкова нетърпелив, колкото се чувстваше самият той.

— Проводниците провеждат електричество — каза Гедеон.

— Точно така.

— И?

— Това е особен вид проводник. Той провежда електричество — но по друг начин.

— Вече нищо не разбирам — призна О’Брайън.

— Това нещо тук е суперпроводник, който работи при стайна температура — триумфално заяви физичката.

Мълчание.

— Само това ли? — попита Том.

— Само това ли?! — Тя го погледна, все едно е идиот. — Та това е Светият Граал на енергийните технологии!

— Очаквах нещо, което ще… промени света — унило рече О’Брайън.

— Това наистина ще промени света, тъпак такъв! Виж сега. Деветдесет и девет процента от цялото електричество, произвеждано в света, се губи поради съпротивлението при пренасянето му от източника до потребителите. Деветдесет и девет процента! Обаче електричеството тече по суперпроводника без никакво съпротивление. Без

никаква

загуба на енергия. Ако замениш всички електрически кабели в Америка с такъв материал, ще намалиш потреблението на електрическа енергия с деветдесет и девет процента.

— Боже Господи! — промълви Том, когато най-после разбра.

— Да. Можеш да задоволиш всички енергийни нужди на Съединените щати само с един процент от сегашното потребление. И този един процент спокойно може да се осигури от съществуващите слънчеви, вятърни, водни и ядрени електростанции. Край на топлоелектрическите централи. Транспортните и производствените разходи рязко ще се съкратят. Електричеството ще стане почти безплатно. Използването на електромобили ще е почти без пари — и ще пометат старата автомобилна индустрия. Нефтодобивната и въгледобивната промишленост ще загинат. По същество става дума за края на изкопаемите горива. Край на парниковите емисии. ОПЕК повече няма да управлява света.

— С други думи, страната, която контролира това откритие, ще изпревари всички други икономически — заключи Гедеон.

Епстайн дрезгаво се засмя.

— Нещо повече. Страната, която контролира този материал, ще контролира и световната икономика. Ще покори света.

— И ще преебе всички други — обобщи О’Брайън. Тя го погледна.

— Това е точната дума, да.

54.

Нека разговорите спрат. Нека секне смехът. Тук блажената смърт помага на живота.

Беше два през нощта и на Гедеон Крю започваше да му писва да препрочита надписа над вратата в моргата. Дразнеше го — успяваше едновременно да звучи и злокобно, и самодоволно. Доколкото виждаше самият той, в това мрачно и вонящо място нямаше нищо блажено — нито пък в самата смърт.

Чакаше от четирийсет и пет минути и търпението му вече се изчерпваше. Рецепционистката се движеше като под вода, преместваше един лист тук, друг — там, отговаряше на телефонни повиквания, шепнеше нещо, дългите й червени нокти потракваха, докато прелистваше документите пред себе си.

Нелепо. Той се изправи и се приближи.

— Извинете? Вися тук вече близо час.

Жената го погледна. Ноктите престанаха да потракват. В изрусената й коса тъмнееха черни корени. Корава нюйоркчанка от старата школа.

— Карат жертва на убийство. Целият ни персонал е ангажиран.

— Жертва на убийство, така ли? Леле, каква рядкост в Ню Йорк! — Въпреки яда си Гедеон се зачуди дали не е трупът, който беше видял пред „Сейнт Бартоломю“. — Вижте, моят… партньор е в някоя хладилна камера вътре и просто искам да остана насаме с него за няколко минути. — Придаде на гласа си скръбни хленчещи нотки. — Само няколко минутки.

— Господин Крю, нали сте наясно, че тленните останки на вашия партньор са тук от пет дни и чакат инструкциите ви? — невъзмутимо попита тя. — Можехте да дойдете по всяко време. В документите пише, че са се опитвали да се свържат с вас най-малко… — тя погледна компютъра — пет-шест пъти.

— Изгубих си джиесема — излъга Гедеон. — И бях в командировка.

— Добре. Но не може да очаквате да се изтърсите тук в един през нощта и всичко да е готово, нали? — И безкомпромисно го измери с поглед.

Гедеон се почувства глупаво. Жената имаше право, естествено. Ала макетният нож прогаряше дупка в джоба му, а рентгеновите снимки — в пазарската торба, и не можеше да не мисли какво прави в момента Кимащия жерав, дали е наблизо, дали е завардил моргата. Колкото повече чакаше, толкова повече време му даваше.

— Още колко? — попита той.