Мечът на Гедеон

Бръкна в разпрания шев на дивана и измъкна чантичка от твърда удароустойчива пластмаса, скрита в кухина, издълбана в пълнежа. Обезвреди взривното устройство, което пазеше чантата от чужди ръце, и я отвори. Вътре имаше шест мобилни телефона, китайски, швейцарски, британски и американски паспорти, много пари в различни валути, глок 19 със заглушител и носна кърпичка от светла коприна със сложна бродерия.

Кимащия жерав нежно извади кърпичката. Беше на майка му. Разстла я върху коленете си, бръкна с другата си ръка в джоба на шлифера си и извади комплекта напръстници: четири за пръстите и един за палеца. Бяха покрити с кръв и късчета тъкан и бяха изгубили характерния си блясък.

Взе една от бутилките изворна вода, разпечата я и навлажни една хартиена кърпа. После подреди напръстниците пред себе си. Много отдавна им беше дал имена на митологични божества и сега ги почисти, като размишляваше над съответното име и индивидуални особености на напръстника. Кутрето: драконът Ао Гуан, цар на източното море, някога хвърлил в хаос грешния свят. Безименният пръст: Фей Лиен, Летящата завеса, богът на вятъра. Средният пръст: Джу Рон, богът на огъня. Показалецът: Джи Юшю Шен, богът на безкрайния външен мрак. И главният, палецът, Лей Гон, „господарят на гръмотевицата“, който наказваше смъртните, отклонили се от правия път.

Тъкмо с „палеца“ Кимащия жерав изтръгваше гръкляна на жертвите си, докато с другите правеше нужните разрези. Този последен напръстник беше особено мръсен и за да го почисти добре, трябваше да навлажни нова кърпа.

Накрая напръстниците отново заблестяха, нежните грижи бяха възстановили покоя и равновесието им. Сега щяха да почиват, за да се подготвят за нови упражнения. И Кимащия жерав щеше да последва примера им.

Внимателно уви напръстниците в майчината си кърпичка и ги прибра в дървена кутийка. После се изтегна на дивана и въпреки разнообразните нощни звуци на Мравуняка заспа веднага.

56.

— Къде са му краката?! — Гедеон рядко си изпускаше нервите, ала сега не беше на себе си, изпаднал в дива ярост.

Санитарят се втурна в помещението.

— Ей, мой човек, по-спокойно…

— Никой не ми е казал! Никой не ми е искал разрешение!

— Виж, стига си крещял…

— Майната ти! Ще крещя! — Гласът му кънтеше по мрачните коридори. Разнесоха се тичащи стъпки.

— Тук е забранено да се вика — увещаваше го санитарят. — Ще повикам охраната, ако не се успокоиш.

— Хайде, повикай охраната! Питай ги кой е откраднал краката на моя… на моя любим! — Въпреки гнева си трябваше да продължи да играе ролята си.

През двукрилата врата влетя втори санитар, следван от охранител, и Гедеон им се развика:

— Искам да знам къде са краката на Марк!

— Извинете — каза някакъв мъж, докато си проправяше път през втрещената група. Излъчваше властност и хладнокръвие. — Успокойте се, господине. — Обърна се към санитаря. — Иди да донесеш документацията за покойника.

— Не ми трябва документацията, а краката му!

— Така ще установим какво се е случило с краката — поясни мъжът и го хвана за ръката, за да го подкрепи. — Аз съм лаборант. Ще разберем какво се е случило с тях. Предполагам… — той се поколеба, после продължи, — че са ампутирани.

Думата „ампутирани“ увисна във въздуха като отвратителна смрад.

— Но… — Гедеон млъкна. Изведнъж се сети какво се е случило. Краката бяха смазани, натрошени. Бяха ги ампутирали в опит да спасят живота на У. Трябваше да се сети още когато видя рентгеновите снимки.

Санитарят се върна, следван от изрусената рецепционистка, която носеше току-що разпечатан лист. Лаборантът го взе, прегледа го и го подаде на Гедеон.

Текстът потвърждаваше, че долните крайници са били ампутирани няколко часа след катастрофата, несъмнено скоро след като бяха направили снимките. Гедеон препрочете информацията. Оттогава беше изтекла почти цяла седмица. Краката бяха безвъзвратно изгубени. Той преглътна с усилие. Обзе го толкова смазващо разочарование, че временно онемя.

— Мисля, че вече всичко е ясно — каза лаборантът. Другите започнаха да се разотиват.

— Какво… какво е станало с тях? — успя да попита Гедеон.

— Ами… Отишли са в системата за медицински отпадъци.

— В системата за медицински отпадъци? И къде? На някое сметище ли?

— Не. Медицинските отпадъци се изгарят.

— О… — Гедеон отново преглътна. — И… след колко време ги изгарят?

— Не ги държат дълго, по понятни причини. Вижте, много съжалявам, но краката ги няма. Знам, че сигурно сте шокиран, но… е, приятелят ви е мъртъв. — Той посочи трупа. — Това тук е само една изхвърлена обвивка. Сега той е другаде и краката няма да му липсват. Поне така смятам, ако не възразявате, че го казвам.

— Не. Не, не възразявам. Просто… — Гедеон млъкна. Не можеше да повярва, че всичко е свършило. Че се е провалил.

— Ужасно съжалявам — повтори лаборантът.

Гедеон кимна.

— Мога ли да ви помогна с нещо друго?

— Не — уморено отвърна Гедеон. — Приключих тук.

— Вдигна ципа на чувала и затвори чекмеджето. Зачуди се какво ще каже за това Илай Глин.