Мечът на Гедеон

Гедеон се заизкачва по стъпалата, като прекрачваше използвани презервативи, спринцовки и купчинки повръщано. На площадката го чакаха двама мъже със скъпи анцузи и огромни бели маратонки. Бяха латиноамериканци, в идеална форма. По-високият, явно шефът, имаше грижливо подстригана петдневна брада, много пръстени и златни ланци и силно миришеше на „Армани Атитюд“. По-ниският имаше няколко херпеса.

— Дай да видим парите. — Шефът се ухили самоуверено.

— Когато видя пистолета.

Онзи пъхна ръце в джобовете си, изправи се в целия си ръст и изгледа Гедеон отвисоко. Беше висок и го използваше, за да сплашва хората. Очите му обаче бяха глуповати.

— В нас е.

— Да го видя. Няма да кисна тук цял ден.

Ниският с херпесите бръкна под анцуга си и измъкна някакво оръжие до половината.

— Деветмилиметрова берета.

— Колко струва?

— Ти колко имаш?

Това вече беше прекалено. И без това почти бе стигнал до точката на кипене.

— Хубаво ме чуй, кретен такъв. Първо казваш цената. После проверявам патлака. Ако го бива, плащам. Ако не, си тръгвам.

Дългуча се нацупи и кимна.

— Покажи му го.

Херпеса извади пистолета и го подаде на Гедеон, който го взе, огледа го и няколко пъти изтегли затвора.

— Пълнителят?

Появи се и пълнителят. Гедеон го взе и се намръщи.

— Патрони?

— Глей, мой човек, тука не можеш да стреляш.

Те имаха право, естествено. Щеше да се наложи да го изпробва по-късно. Той взе пълнителя, зареди го, претегли беретата в длан, натисна спусъка. Изглеждаше в отлично състояние.

— Ще го взема.

— Две хиляди.

Наистина много за пистолет, който струваше седемстотин долара. Гедеон внимателно го разгледа. Бяха изпилили серийния номер, което обаче не означаваше нищо. С киселина можеше да се възстанови. Той бръкна в джоба си, където носеше парите си, разделени на прихванати с ластици пачки от по петстотин, отброи четири и ги извади. Пъхна беретата в джоба си и даде пачките на Дългуча.

Когато се обърна и понечи да си тръгне, чу глас:

— Чакай малко.

Завъртя се към тях и видя, че са извадили пистолети.

— Дай и останалите пари — нареди Дългуча.

Гедеон го зяпна.

— Ограбвате ли ме? Клиент?!

— Загря, малкият.

Носеше в себе си още две хиляди. Взе бързо решение, извади парите и ги хвърли на земята.

— Това е всичко.

— И патлака.

— А, това вече е прекалено.

— Тогава си цуни белия гъз за сбогом. — Двамата ухилено се прицелиха в него.

— 

Белия

си гъз ли? — смаяно попита той, извади пистолета и го насочи към тях.

— Забравяш, че не е зареден, розовогъзо копеленце.

— Ако ви върна патлака, обещавате ли да ме пуснете да си ида? — изхленчи Гедеон и го протегна напред.

— Дадено. — Уверението беше последвано от две тъпанарски усмивки.

Ръката му трепереше толкова силно, че те се разсмяха. Дългуча посегна да вземе оръжието и точно в този момент на разсейване Гедеон замахна към Херпеса и изби пистолета от ръката му, като в същото време го изрита отстрани в коляното и отскочи от огневата линия на Дългуча. Херпеса с рев се свлече на пода, Дългуча стреля и Гедеон усети, че куршумът одрасква рамото на якето му. Изкрещя, хвърли се върху едрия латиноамериканец и го повали като прогнил дънер. Изтръгна пистолета от пръстите му и с едно-единствено мощно движение притисна дулото в окото му.

— Не, не, оуу! — измуча от болка Дългуча и се опита да извърти глава, ала Гедеон натисна още по-силно. — Стига бе, моля ти се! Уф, мамка му, недей! Окото ми!

Херпеса се изправи, вдигна оръжието си и се прицели.

— Хвърли го, иначе ще стрелям! — изкрещя като побъркан Гедеон. — А после ще убия и теб!

— Хвърли го! — изписка Дългуча. — Прави каквото ти казва!

Херпеса заотстъпва, без да пуска оръжието. Гедеон виждаше, че се кани да духне. По дяволите, да изчезва. Херпеса се обърна и си плю на петите. Гедеон чу шляпащите му стъпки по стълбището, после се разнесе трясък — беше паднал в паническото си бягство. Пак куцащи стъпки, после тишина.

— Май останахме само двамата — каза той. Усети, че по ръката му се стича топла кръв. Явно куршумът бе засегнал рамото му. Около дупката в якето стърчаха разръфани влакна. Но не усещаше болка.

Дългуча забърбори несвързано. Като продължаваше да притиска дулото на пистолета към окото му, Гедеон бръкна в джоба му и извади парите. Вътре имаше още една, много по-дебела пачка — поне пет хиляди. Взе и тях, както и един нож. После се замисли за миг и скъса златните ланци от врата му, измъкна диамантените му пръстени и му взе портфейла. Пребърка и останалите му джобове и откри ключове за кола и апартамент, монети и шест деветмилиметрови патрона, явно от пълнителя на беретата.

Накрая отдръпна дулото от окото му. Дългуча се отпусна на пода и захълца като бебе.

— Чуй ме добре, Фернандо — каза Гедеон, след като хвърли един поглед на шофьорската му книжка. — Ключовете ти са у мен. Знам ти адреса. Само опитай нещо — ще дойда у вас и ще пречукам семейството ти, кучето ти, котката ти и златната ти рибка.

Онзи изстена, скри лицето си с шепи и се заклати на пода като побъркан.