Мечът на Гедеон

Крю пусна смачкано листче в калъфа при събралите се банкноти и монети. След това зачака. Кимащия жерав довърши песента и най-после вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Гледаха се така почти цяла минута и Кимащия жерав усети неумолимата омраза в очите му, омраза, която стопли сърцето му като огън. После мъжът внезапно отмести поглед, обърна се и тръгна по обратния път към Лексингтън Авеню.

Когато изчезна, Кимащия жерав вдигна бележката, разгъна я и я прочете.

Ще се срещнем в полунощ на Харт Айланд. Там са погребани ампутираните крака на У. Точното им местонахождение ще бъде написано на лист в джоба ми. За да вземеш него и после жицата, ще трябва да ме убиеш. Иначе ще те убия аз. Така или иначе, единият от нас ще умре на Харт Айланд.

Така си го замислил, така и трябва да бъде.

Г. К.

Кимащия жерав бавно смачка бележката в юмрук и на лицето му се изписа дълбоко удовлетворение.

58.

Там, където има наркодилъри, винаги има и оръжие. А центърът на уличната търговия с дрога в Ню Йорк се намираше в квартала, носещ ироничното име Маунт Идън, Райската градина, в южната част на Централен Бронкс. Гедеон седеше в мотрисата, носеща се на север от Манхатън, с пачка банкноти, която прогаряше дупка в джоба му. Знаеше, че това не е най-интелигентният начин да се сдобие с пистолет, но бързаше и така щеше да е най-лесно.

Докато мотрисата потегляше от станцията на Янки Стейдиъм на Сто шейсет и първа улица, до него се настани някакъв мъж. Гедеон с известно закъснение позна в него Гарса, дегизиран като художник с черна барета и пардесю.

— Какво точно правите? — попита Гарса. От предишната му приветливост не беше останало почти нищо.

— Върша си работата.

— Изгубили сте самообладание. Трябва да се успокоите и да дойдете да обсъдим следващите ви стъпки.

— Това вече няма нищо общо с вас. — Гедеон дори не се опита да понижи глас. — Въпросът вече е личен.

— Тъкмо това имам предвид: дотам сте я докарали. Никога не съм виждал нещо толкова непрофесионално. Илай сбърка, като ви се довери. С безразсъдството си заплашвате да провалите операцията.

Гедеон не отговори.

— Да отидете в Трокмортън Академи и да се престорите на родител — що за безумен ход беше това? Отсега нататък искаме да знаем какво правите и къде отивате. Ако си мислите, че можете да победите Кимащия жерав, значи сте пълен глупак.

Гедеон разбра, че Гарса не подозира за Харт Айланд. Достави му удоволствие, че за пръв път се движи на една крачка пред Глин и неговото приятелче.

— Ще се справя сам.

— Няма. Ще ви трябва помощ. Не бъдете идиот.

Гедеон се намръщи.

— Къде ще се срещнете с него?

— Не е ваша работа.

— Ако ни измамите, Крю, ще ви обезвредим, кълна се.

Гедеон се поколеба. Не му трябваха такива усложнения.

— В Корона Парк. В Куинс.

— В Корона Парк ли?

— Да, на старото Световно изложение. Имаме среща при Земното кълбо.

Мълчание.

— Кога?

— В полунощ.

— Защо там?

— Просто е място за срещи.

Гарса поклати глава.

— Място за срещи.

— Кимащия жерав уби приятелката ми. Сега въпросът е или той, или аз. Както казах, това няма нищо общо с вас. Когато свърша тази работа, ще се погрижа за вашата. Не се опитвайте да ми попречите.

Гарса помълча, после кимна. Когато мотрисата спря, се изправи и слезе. На лицето му бе изписано отвращение.

Крю слезе на Сто и седемдесета и Гранд Конкорс. Закрачи на изток и подмина редица изоставени сгради. Когато стигна до парка — тъжна гледка с гола пръст вместо зелени площи, боклуци навсякъде, — забави ход и се заозърта. Просто поредният нюйоркчанин, търсещ дрога. Почти моментално се приближи дилър и докато се разминаваше с него, прошепна: „Трева, трева“.

Гедеон спря.

— Да.

Дилърът се врътна и се върна. Беше нисък изгърбен хлапак със затъкнат в косата гребен и увиснали под задника му гащи.

— К’во ти трябва? Имам трева, кока, стаф…

— Пистолет.

Мълчание.

— Плащам добра пара — продължи Гедеон. — Ама искам нещо едрокалибрено, екстра качество.

Отначало дилърът все едно не го чу. После измърмори нещо, което прозвуча като „чакай тука“, и се отдалечи.

Гедеон зачака. Хлапакът се върна след двайсет минути и каза само:

— Ела.

Гедеон го последва до изоставена сграда на Морис Авеню, стара постройка от кафяв камък с избити прозорци и тъмна, воняща на урина вътрешност. Макар и опасно, беше по-добре, отколкото коленопреклонно да моли Гарса за ново оръжие. Не искаше да му е задължен повече от необходимото. Знаеше, че би трябвало да е нервен, дори уплашен, ала не изпитваше нищо. Нищо освен гняв.

Дилърът отиде при мръсното стълбище и подсвирна. Отгоре му отговориха със същото.

— На втория етаж — каза хлапакът.