Небесни псета

Вътре цареше невъобразима олелия: мъже и бесове се бяха вкопчили в битка на живот и смърт и прелестно обзаведените вестибюли на Рипън бяха потънали в кръв. Някъде в къщата сегиз-тогиз проехтяваше и картечен откос, но всички воини какуре и горьо-до се сражаваха с мечове.

Бенкай също се втурна вътре и се притече на помощ на ранения Мъж в черно, който се бранеше от дребничък триок бяс, нападащ го, стъпил върху една маса в просторната трапезария. Съществото се въртеше като дервиш и размахваше остри като бръснач нокти. Беше обезоръжило какуре, но Бенкай се нахвърли изотзад и с един замах на меча отсече краката на масата. Бесът подскочи във въздуха и се вкопчи в лампата с копринен абажур. Ала преди да е започнал да се върти отново, Бенкай пак замахна и го разполови. Бесът се разпищя, а скапаните му вътрешности пльоснаха върху пода. Бенкай на бърза ръка го накара да млъкне, като заби смъртоносно оръжието в главата му и я прониза.

Усещах, че Шоки не го свърта да се включи в битката, но Йоримицу сложи ръка върху рамото ми, за да ме спре, и Шоки отстъпи назад. Бенкай се втурна към нас, като замахваше с меча към горьо-до, изпречили се на пътя му. Нямах представа откъде са се взели всичките тези Мъже в черно, накрая обаче отсъдих, че появата им се обяснява с несекващата суетня в къщата на какуре през деня. Докато бях вървял през осеяната с трупове морава, се питах колцина ли вече са жертвани, за да стигнем дотук.

Йоримицу кимна на Бенкай, който ни поведе през трапезарията, сетне по просторен коридор. Влязохме в огромен вестибюл близо до предния вход на вилата и се натъкнахме на поредното единоборство. Бенкай начаса се спусна срещу най-близкия горьо-до и с един удар на меча му разпра търбуха чак до пъпа. Вниманието ми бе привлечено от особено мъчителен писък: от вратата към съседната стая се показа един воин какуре, който залитна и се свлече едва ли не в нозете на Йоримицу. Падна по гръб, отметнал ръце над главата си. Насред гърдите му зееше рана, голяма колкото пъпеш. След миг през вратата с рев нахълта рогат бяс — същият двуметров негодник, когото бях видял във Васкес Рокс да убива Шери — от устата му висеше нещо червено и мокро, а по брадата му се стичаше кръв. Само ни видя и ни се нахвърли.

Йоримицу вдигна меча, ала Шоки го изпревари. Йоримицу изкрещя „Не“, но твърде късно. Бесът също замахна с меча си. Шоки му го изби и го запрати върху картината на Мондриан върху стената, която се цепна. После се наведе, завъртя се на пети и замахна към краката на беса. Той обаче отскочи, изтръгна меча си от стената и го насочи към главата на Шоки.

Той се търкулна по гръб и избягна удара. После изрита с все сила беса по коляното. Кракът му се пречупи надве. Съществото се опита да се подпре на меча като на патерица, за да не падне, ала Шоки пак замахна с оръжието и бесът се наведе и се надяна на острието, което се заби в плътта му. Опита се да се изправи, но Шоки с лекота сряза ахилесовото сухожилие на здравия му крак. Чудовището се вкопчи в глезена на Шоки и се помъчи да го повали, ала поредният удар с меча отсече ръката му с дълги нокти. Съществото изпищя гневно, в този момент обаче Йоримицу заби късия си меч в шията му, точно под брадичката. Върхът на острието излезе от другата страна на главата на беса и щръкна, сякаш беше трети рог.

— Ама че работа! — възкликнах аз, докато гледах как очите на страшилището помръкват.

— А сега да побързаме! — подкани Йоримицу. — Скоро ще разберат, че си тук.

Не схванах съвсем точно какво има предвид, но още щом той изрече тези думи, и бученето се усили. От болка Йоримицу се преви надве и добре че беше Бенкай, който ме хвана, за да не падна. Въздухът сякаш бе изпълнен с електричество, от което настръхнах целият и ме присви под лъжичката. Шумът стана още по-силен, докато не заприлича на тътена на срутваща се стъклена планина. Усетиха го дори другите, които се биеха, защото в миг сякаш всички застинаха по местата си. Бенкай се възползва, за да промуши двамина горьо-до, сетне битката беше възобновена. Погледнах Йоримицу, който се изправи пряко сили.

— Шутен Доджи — рече той. — Дошъл е.

22.