Шутен Доджи ме нападна с меч в ръка. Шоки беше бърз, но не достатъчно. Извади меча навреме, за да отбие най-силния удар, ала бесът прониза с острието си лявото му рамо. Усетих как Шоки се смръщва, когато Шутен Доджи изтегли грубо меча от рамото му. Имах чувството, че всеки момент ще умра, толкова силно ме заболя, макар че чух дрезгавия вик на Роза. Точно тогава обаче Шоки се върна.
Шутен Доджи завъртя меча като крило на вятърна мелница, после започна да го размахва яростно и Шоки се видя принуден да премине в отстъпление. Сега бесът държеше по-къс и лек меч, който му позволяваше по-голяма свобода на движенията. Шоки се замъчи да отбие сипещите се един подир друг удари — още на два пъти бе пронизан в лявата страна, откъдето шуртеше кръв. От миризмата й бесът съвсем се настърви и тъкмо това му изяде главата: налетя на сложените в редица свещи.
Шоки тутакси се възползва и се хвърли в шеметна атака. Огромният меч в ръцете му се превърна в светкавица. Един от съзаклятниците горьо-до се опита да се хвърли в нозете му и да го събори, Шоки обаче се завъртя в полукръг и още във въздуха разполови лицето на негодника. Предвождани от Олдъс, другите побързаха да се оттеглят в един ъгъл.
Шоки обаче не се предаде — продължи да налита, всичко наоколо бе огласяно от дрънченето на стомана, удряща се в стомана. Докато отстъпваше, Шутен Доджи пак се препъна, Шоки само това и чакаше — връхлетя му и отряза късче изрисувана кожа от горната част на бедрото му. Бесът изтърва острието, падна и зави като агне, което колят, но когато Шоки вдигна меча за смъртоносния удар, Шутен Доджи насочи към него члена си и обля очите му със струя топла пикоч.
Шоки замахна наслуки с меча и отстъпи назад, като бършеше урината по очите си. Бесът бързо се окопити, скочи на крака и пак връхлетя с главата напред. Наведе се рязко, когато Шоки удари с меча, което струва на Рипън няколко кичура присадена коса, и му се нахвърли, изтласквайки го чак до задната стена на кинозалата. В мелето двамата нахълтаха в пищно обзаведен кабинет с огромни прозорци, гледащи към задната морава във владенията на Рипън, където се биеха множество мъже, но човек не можеше да каже кой има надмощие.
Шоки още стискаше огромния меч и налагаше с тежката ръкохватка беса по лицето, ала бе прекалено тясно, за да се развърти. Шутен Доджи го задраска по очите и се опита да го покоси с няколко удара в слабините и кръста. Шоки успя да му се отскубне и извади Рипън от равновесие, като се вкопчи в ходилото на беса и го изви с все сила. Костта изпука като съчка и бесът отново ревна, същевременно обаче зарита със свободния си крак и халоса Шоки отстрани по главата. Сетне го зарита и по ръката, докато накрая той не изтърва меча. Стрелна се да го вдигне, ала Шоки бързо дойде на себе си и изрита меча, който се плъзна по пода и се пъхна под един кожен диван. Шутен Доджи се спусна подире му, като тътреше извито ходило, но Шоки го хвана за ранения крак и го изви още веднъж толкова жестоко, че от мургавата кожа на глезена на Рипън се подадоха късчета кост.
Раненият бяс ревна с цяло гърло. Този път, без да се мае, Шоки сграбчи Шутен Доджи за ранения крак и завъртя тялото на Рипън над главата си — досущ витло на самолет. Бесът си удари с трясък главата о стената, върху боровата ламперия остана размазано кафяво петно. Шоки продължи да го върти във въздуха, сякаш беше чукохвъргач и се готвеше за опит, с който да спечели олимпийския медал, и накрая го метна към огромните прозорци. Докато летеше във въздуха, бесът пищеше като попарен, после изхвърча през стъклото, разбило се на безброй кристални късчета. Шоки хукна към прозореца и успя да види как бесът се претъркулва от балкона и тупва един етаж по-долу, върху дъсчената площадка около басейна, чиито дъски от екзотично дърво се нацепиха от силния удар на трески. Шоки прескочи само с едно движение перилата на балкона и приклекна, готов да скочи петте метра, делящи го от басейна.
Щом се приземи и се извърна към противника си, усети, че в кръста му е опрян метален прът. Шутен Доджи бе изтръгнал една от пръчките на оградата около басейна и я бе насочил като копие. С втория мощен удар разкъса кожата на Шоки и го прониза. Той се опита да се отскубне, но бесът видя, че има преимущество, и забучи металния кол още по-надълбоко. Воинът се опита да сграбчи с две ръце пръта и да го извади, ала Шутен Доджи замахна встрани и събори Шоки в дълбоката част на басейна.
Замъчих се да изплувам на повърхността и се нагълтах с хлорна вода. Усещах болка в хълбока, където още беше забит прътът, но единственото за което мислех беше въздухът. Прътът ме натисна надолу, по едно време обаче се измъкнах и докоснах с пръсти дъното, после се изстрелях задъхан обратно на повърхността и подадох лице над водата.