Небесни псета

— Уплаших се — продължи Роза. — Не че на ченгетата им пука, но ми се струва, че според тях не Джон Дългуча е убил Джени. Но ако натопят него, могат да приключат разследването, така повече им отърва. Притеснявам се, че я е убил някой друг и че ако са работели заедно с нея за някого, Шери и Сид също може би са се забъркали в някоя каша. Реших, че сигурно знаеш с какво се е занимавало мъртвото момиче. И за кого е работело.

— Затова ли проучваш тук порноиндустрията? — поинтересувах се аз.

— Просто се опитвам да открия някакви нишки, които да следвам — поясни младата жена. — Нали и детективите постъпват така?

— Ти не си детектив.

Тя сви рамене.

— Все знам как да правя проучване по документи и вестникарски материали. Правила съм доста научни изследвания.

— Това е прекрасно — похвалих я аз, — с тази малка подробност, че ако не харесат резултатите, университетските преподаватели не те разкъсват на парченца.

— Както личи, никога не си писал диплома — подсмихна се Роза.

Направих се, че не съм я чул.

— Тези типове наистина не си поплюват — рекох й, — до тях Джон Дългуча прилича на момченце от църковния хор.

— Значи знаеш за кого е работила Джени?

— Не съм казвал такова нещо.

— А знаеш ли?

Престорих се на голям непукист, но това мое честно лице, с което никога няма да забогатея на покер, пак ме издаде.

— Кажи де! — настоя Роза.

— Не знам точно за кого е работела, но се досещам — отвърнах аз. — Тъкмо попаднах на следа, когато очистиха Джон Дългуча. После зарязах разследването, още повече че ченгетата ме предупредиха да не си пъхам носа където не ми е работа.

— А според теб щеше ли да откриеш нещо? — продължи да ме разпитва Роза.

Вдигнах рамене и се направих на отегчен.

— Божичко! — изсъска Роза. — Наистина ли си вадиш хляба с това?

— Да, но хлябът, който вадя, не е много.

Известно време мълчахме — Роза клатеше глава, а аз си играех с парченцата шоколад върху пастата и потраквах с топящите се бучки лед в колата.

— Наемам те — рече накрая тя.

— Моля?

— Не ти ли трябва клиент? Ще ти бъда клиент. Възлагам ти да продължиш разследването, откъдето си го прекратил.

— Слушай, Роза, наистина не държа пак да гледам мутрите на онези от отдел „Убийства“. И бездруго съм затънал до гуша в…

— А, без тия! Дължиш ми го, копелдак такъв! Възползва се от мен и момичетата ми, изигра ни. Доколкото знам, Сид и Шери са закъсали именно защото ти помогнах…

— Не виждам никаква връзка — възразих аз.

— Аз пък виждам. Не те моля да ми работиш за черните очи. Ще си получиш трийсетте сребърника. Но искам да разбера какво е станало с моите момичета.

Захлупих длани върху лицето си и разтърках очи. От една страна, наистина не исках да мътя водата на ченгетата и да давам повод на Роуан и Холоуей пак да ме погнат и да ми отнемат разрешителното. Имах пари, с които да изкарам няколко месеца и не виждах защо да дърпам дявола за опашката. Особено пък дяволите, накацали по клоните на порноиндустрията.

От друга страна, не можех да отрека, че съм притеснен и заинтригуван от връзката между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“. Умирах си от любопитство защо Джак Рипън ще се замесва по какъвто и да е начин в такива тъмни далавери. Да ви призная, изпитвах и съвсем леки угризения на съвестта заради онова, което се случи на Джон Дългуча. Колкото и отвратителен да беше, той все пак ми беше клиент и го пречукаха, докато работех по случая му.

Освен това и Роза. Наистина ми беше кофти, че съм я използвал и съм я направил съучастница, като косвено съм я накарал да работи за някого и нещо, което тя дълбоко презира. Престанах да си търкам очите и я погледнах право в лицето. Страните й бяха кървавочервени, очите й святкаха диво.

Ами краката й! И онова над тях!

— Хайде, от мен да мине! — склоних аз. — Но при едно условие.

Роза извърна глава и ме изгледа подозрително.

— Какво?

— Няма да ми плащаш — отсякох аз. — Ще проверя едно-друго, ще видя накъде водят следите, ако изобщо водят нанякъде. Натъкнем ли се на някоя гнусотия, зарязваме всичко, чу ли?

— Наистина ли не искаш пари? — попита тя невярващо.

Поклатих глава.

— Може би ти дължа нещо — отвърнах аз.

И си помислих: „Може би натрупах прекалено много дългове“.

9.

На другата сутрин станах бодър като кукуряк, и то съвсем рано — точно в девет и половина, и хукнах да правя мое си разследване. Отидох с колата в центъра на града, изръсих се с цяло състояние за паркинг и влязох в окръжното управление. В Лос Анджелис всеки, който върши нещо, без да се подписва с истинското си име, е длъжен да попълни фиктивен формуляр, който да подаде в окръжното управление заедно с осемдесет и шест долара — скромен принос за добруването на окръга. Наложи се да попълвам три размазани формуляра и седнал на клатушкащия се пластмасов стол да чакам близо два часа, но накрая онзи намръщен калтак на гишето извика и моето номерче и ми връчи две страници с компютърна разпечатка на извадка за регистрацията на киностудия „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“.