Невидимият пазител

Амая отиде на погребението на Йоана Маркес, смесвайки се с хората, и се помоли за вечен покой на душата й.

Четирийсет и осем часа по-късно.

Амая получи обаждане от лейтенант Падуа.

— Опасявам се, че ще трябва да дадете показания за вашия информатор. В пещерата, която ни посочихте, колегите от горската служба са открили човешки кости с различен размер и произход. По броя им предполагат, че има останки от близо дванайсет трупа, които са били нахвърляни безразборно във вътрешността на пещерата. Според съдебния лекар някои са там от над десет години, а по всички има следи от човешки зъби. Знам какво ще ме попитате и отговорът е да — съвпадат с ухапването от трупа на Йоана, и не — не съвпадат с отливката от зъбите на Виктор Оярсабал.

Петнайсет дни по-късно, в деня на излизането на книгата й „Приготвено с вкус“, съдията оттегли всички обвинения от Флора и тя реши да си вземе дълга почивка на Коста дел Сол, докато Росаура поемаше ръководството на „Мантекадас Саласар“. Продажбите ни най-малко не намаляха, напротив. Само за няколко седмици Флора се бе превърнала в нещо като местна героиня. В крайна сметка в долината винаги бяха уважавали жените, които правеха каквото трябваше.

Осемнайсет дни по-късно доктор Такченко се обади на Амая.

— Госпожо инспектор, ще се окаже, че в крайна сметка сте имали право — джипиесите на френската служба за наблюдение са засекли преди петнайсет дни присъствието на женска на около седем години, която явно се е объркала и е слязла чак до долината. Но няма за какво да се тревожите. Линет вече е обратно в Пиренеите.

Един месец по-късно.

Цикълът й не дойде. И на следващия месец не дойде, и на по-следващия…

Благодарности

Искам да благодаря за таланта и отзивчивостта на всички хора, които помогнаха този роман да стане реалност.

На Лео Сегуин от Националния университет в Сан Луис за знанията му по молекулярна биология.

На Хуан Карлос Кано, толкова вещ в реставрацията на стари мотоциклети — един вълнуващ свят, който той успя да ми разкрие.

На говорителя на Окръжната полиция в Навара, младши инспектор Микел Сантамария, за търпението, с което отговаряше на моите въпроси.

На етнографския музей „Хорхе Отейса“ в Бастан, който ми предостави информацията, необходима ми, за да започна.

Благодаря на моята агентка Анна Солер Понт, която допринесе за издаването на книгата ми.

Благодаря на Мари за това, че се отказа от своето уединение и ми оказа честта да ми се яви сред тази буря, в която се намирам, откакто започнах да пиша трилогията за Бастан.

За автора

Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… гастрономия. От няколко години държи и ресторант. В библиографията й фигурират книги за деца, разкази, повести и един исторически роман. А с „Невидимият пазител”, както казват критиците, „навлиза с гръм и трясък в криминалния жанр” и веднага бива забелязана.

Информация за текста

Издание:

Dolores Redondo

EL GUARDIÁN INVISIBLE

© by Dolores Redondo

By Agreement with Pontas Literary & Film Agency

Долорес Редондо

Невидимият пазител

Поредица "Бастан" #1

© Десислава Антова, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2014

ISBN 978-619-150-340-7

notes

Примечания

1

Буквално „господарят на гората“. — Б. а.

2

Вид четвъртити курабии с масло и свинска мас. — Б. р.

3

Оленцеро или Оленцаро е персонаж от коледната традиция на баските — митологичен въглищар, който носи подаръците за Коледа. — Б. а.

4

„Елисондо“ означава буквално „близо до църквата“. — Б. а.

5

Традиционен символ за прогонване на злите духове при баските. — Б. пр.

6

Слънчева (исп.). — Б. пр.