Невидимият пазител

Олтарът разказваше за еволюцията на един неумолим убиец, който се бе отдал на делото си в продължение на три години и се бе оттеглил за почти двайсет. Точно колкото бе прекарал с Флора, докато ежедневно се наливаше с огромни количества алкохол, самоналожил си зависимост, която приемаше и смяташе за единствен начин да съблюдава нужната дисциплина, за да живее с Флора, без да дава воля на инстинктите си. Един разрушителен порок, държан на разстояние до момента, в който бе престанал да пие, вече освободен от железния контрол на Флора и избавен от успокояващия ступор на алкохола. Бе опитал отново, бе се върнал при нея, за да й покаже своя напредък, за да й докаже за пореден път онова, на което бе способен за нея, но вместо жадуваните отворени обятия се бе сблъскал със студения й и бездушен поглед.

Нейното презрение се бе превърнало в спусък, в детонатор, в пистолетен изстрел, дал старт на бягането му към идеала за чистота и съвършенство, който той налагаше на всички други жени и на всички онези, които желаеха да бъдат жени с млади предизвикателни тела. Сред снимките на олтара срещна собствените си очи и за миг помисли, че вижда отражението си в огледалото. Заела почетното място в средата на олтара, една нейна снимка, отпечатана на фотографска хартия, без съмнение на принтер, и изрязана от друга, където беше със сестрите си. Протегна ръка, за да докосне образа си, почти убедена, че греши, опипа сухата гладка хартия и почти я отскубна от мястото й, когато чу характерния пукот на изстрел. Хукна надолу по стълбите, сигурна, че изстрелът идва отвън.

Флора стоеше на входа на обора, безмълвно насочила пушката си към Виктор. Той се обърна учудено, но не уплашено, сякаш посещението й му бе приятно, сякаш я бе чакал.

— Флора, не съм чул, че си дошла, ако ми се беше обадила, щях да съм в малко по-приличен вид — каза той, гледайки изцапаните си с масло ръкавици, докато ги сваляше внимателно и пристъпваше към вратата. — Даже можех да сготвя нещо.

Флора не отговори, и мускулче не потрепна на лицето й, но продължи да го гледа и да го държи на мушка.

— Още не е късно да забъркам нещо, само ми дай няколко минути да се пооправя.

— Не съм дошла на вечеря, Виктор.

Гласът на Флора бе леден и лишен от емоции, но Виктор отново заговори, без да се отказва от усмивката и помирителния тон.

— Тогава мога да ти покажа какво правех. Тъкмо — той посочи зад гърба си — работех по възстановяването на един мотор.

— Днес няма ли да палиш фурната? — попита Флора, без да помръдва от мястото си, сочейки с цевта на оръжието един чугунен капак, зад който се криеше каменно огнище, вградено в стената на фермата.

Той се усмихна на жена си.

— Мислех да я запаля утре, но ако ти искаш, може да го направим заедно.

Флора изсумтя шумно, направи характерната си гримаса на отвращение и заклати отрицателно глава, за да покаже яда си.

— Какви си ги вършил, Виктор? И защо?

— Знаеш какво съм вършил, знаеш и защо. Знаеш, защото мислиш точно като мен.

— Не — каза тя.

— Да, Флора — настоя той меко. — Ти самата си го казвала, винаги си го казвала. Те сами си го търсеха, с облеклото си на проститутки, с безсрамното си поведение и някой трябваше да им покаже какво се случва с лошите момичета.

— Ти ли ги уби? — попита тя, сякаш въпреки че бе насочила към него оръжие, още искаше да повярва, че всичко е нелепа грешка, сякаш очакваше той да отрече, да я увери, че в крайна сметка всичко е било едно ужасно недоразумение.

— Флора, от другиго не, но от теб очаквам да ме разбереш. Защото ти си като мен. Всички ги виждат, мнозина мислят като теб и мен, че младите само развалят долината с техните наркотици, дрехи, музика и секс. А най-ужасни са момичетата, не мислят за друго освен за секс, това личи във всичко, което казват, във всичко, което правят, в начина, по който се обличат. Малолетни курви. Някой трябваше да вземе мерки, да им покаже пътя към традициите и уважението към корените.

Флора го погледна отвратено, без да крие своето изумление.

— Като Тереса ли?

Той се усмихна благо и наведе глава настрани, сякаш си припомняше сцената.

— Тереса. Мисля за нея всеки ден. Тереса, с нейните къси поли и дълбоки деколтета, безсрамна като вавилонската блудница. Досега съм виждал само една по-лоша.

— Мислех, че е нещастен случай… По онова време ти беше млад, объркан, а те… те бяха пропаднали.

— Ти си го знаела, Флора? Знаела си, но все пак си ме приела?

— Мислех, че това е минало.

Лицето му потъмня и устните му болезнено се свиха.

— Беше минало, Флора, цели двайсет години устоях, правех най-голямото усилие, на което е способен един мъж. Трябваше да пия, за да се контролирам. Не можеш да си представиш какво е да се бориш с подобно нещо. Но ти ме пренебрегна тъкмо заради моята жертва, откъсна ме от себе си, остави ме сам и поиска от мен да спра да пия. И аз го направих. Направих го заради теб, Флора, както съм правил всичко, цял живот.

— Но ти си убивал малки момичета — каза тя смаяно, — отнемал си живота на малки момичета.

Той започна да се изнервя.