Нощна сянка

— Но детето не може да е на Матю. Кръвопийците не могат да създават деца — изтъкна Мери и ръката ѝ се стрелна към бузата. — Нали Матю няма нищо против бебето, въпреки че не е негово?

Макар съпругът ми да ме бе предупредил, че всички ще сметнат, че детето не е негово, не бяхме обсъждали как да реагираме на това. Трябваше да импровизирам.

— Той го смята за своя плът и кръв — отговорих твърдо. Думите ми само я направиха още по-загрижена.

— Имаш късмет, че Матю е толкова безкористен и защитава всички, изпаднали в нужда. А ти… можеш ли да обичаш това дете, макар то да е в теб против волята ти?

Мери си мислеше, че съм изнасилена. И може би, че Матю се е оженил за мен, за да ме предпази от стигмата на самотната неомъжена майка.

— Детето е невинно. Не мога да му откажа любов. — Стараех се нито да потвърдя, нито да отрека подозренията на Мери. За щастие тя остана доволна от отговора ми и типично за нея не пожела да си завира носа повече. — И както можеш да си представиш — добавих — смятахме да запазим тази новина за себе си колкото може по-дълго.

— Разбира се — съгласи се тя. — Ще кажа на Джоан да ти приготви яйчен крем, той подсилва кръвта и действа много успокояващо на стомаха, ако се яде преди лягане. На мен много ми помогна през последната бременност, действаше добре и срещу сутрешното гадене.

— Засега това оплакване ми е спестено — казах, докато си слагах ръкавиците. — Матю обаче ме плаши, че всеки миг ще ме сполети.

— Хм — замисли се Мери и през лицето ѝ премина сянка. Намръщих се и се почудих какво я тревожи пък сега. Тя видя изражението ми и се усмихна весело. — Пази се да не се преуморяваш. Когато дойдеш тук в петък, не трябва да стоиш дълго права, а ще посядаш, докато работим. — Мери се засуети около наметалото ми. — Стой далеч от течения. И накарай Франсоаз да ти прави компреси на краката, ако започнат да отичат. Ще ти пратя рецепта за тях заедно с яйчения крем. Да кажа ли на лодкаря ми да те откара до Уотър Лейн?

— Само на пет минути път е! — възпротивих се през смях. Накрая Мери ме пусна да си тръгна пеша, но чак след като я уверих, че ще избягвам не само теченията, но и студената вода, и силните шумове.

Същата нощ сънувах, че спя под клоните на дърво, което е пораснало от утробата ми. Короната му ме пазеше от лунната светлина, а високо над него в нощта летеше дракон. Когато стигна до луната, драконът обви опашката си около нея и сребристият кръг стана червен.

Събудих се в празното легло с подгизнали от кръв чаршафи.

— Франсоаз! — извиках, когато усетих внезапна остра болка.

Вместо нея дотича Матю. Съсипаното изражение, което се появи на лицето му, когато стигна до мен, потвърди това, което вече знаех.

23.

— Всички сме губили бебета, Даяна — каза тъжно баба Алсъп. — Това е болка, която повечето жени познават.

— Всички? — Огледах се из всекидневната на баба Алсъп, обходих с очи вещиците от сборището на Гарликхайт.

Заваляха истории за бебета, починали при раждането, и деца, умрели на шест месеца или шест години. Не познавах жени, които са помятали — поне така си мислех. Дали някоя моя приятелка не бе претърпяла такава загуба, без да знам?

— Ти си млада и силна — успокои ме Сюзана. — Ще успееш да заченеш друго дете.

Не го вярвах, знаех, че съпругът ми повече няма да ме докосне, докато не се върнем в земите на противозачатъчните и феталните монитори.

— Може би — кимнах и свих вяло рамене.

— Къде е господин Ройдън? — попита тихо баба Алсъп. Сянката ѝ се движеше из стаята, сякаш си мислеше, че може да го открие на канапето под прозореца или седнал върху шкафа.

— Излезе по работа — отговорих и се увих по-плътно с шала. Беше на Сюзана и миришеше на горена захар и лайка, също като нея.

— Чух, че снощи бил в Мидъл Темпъл Хол с Кристофър Марлоу. Сигурно са гледали пиеса. — Катрин отвори кутийка със захаросани плодове.

— Обикновените мъже могат много да се тръшкат за изгубени деца. Не съм учудена, че за един кръвопиец е особено трудно да го приеме. Те са обсебващи. — Баба Алсъп посегна към нещо червено и пихтиесто. — Благодаря ти, Катрин.

Жените мълчаха и чакаха с надеждата, че ще отговоря на заобиколната покана на баба Алсъп и Катрин да разкажа как с Матю понасяме случилото се.

— Той ще се оправи — процедих през зъби.

— Трябва да е тук — изрече рязко Елизабет. — Не виждам причина да преживява загубата по-болезнено от теб!

— Защото е преживял хиляда години, в които са му разбивали сърцето, а аз само трийсет и три — отбелязах със също толкова рязък тон. — Той е кръвопиец, Елизабет. Дали искам да е тук, а не навън с Кит? Разбира се. Дали ще го моля да остане в «Еленът и короната» заради мен? В никакъв случай. — Тонът ми се повишаваше, докато изливах болката и гнева си. Матю бе все така мил и нежен с мен. Утешаваше ме във всичките ми кошмари и страхове за бъдещето, което ми се струваше унищожено, след като пометнах детето ни.

Но ме тревожеха часовете, които прекарваше далече от мен.