Нощна сянка

— Да. В капан съм между това, в което някога вярвах, и това, което сега смятам за най-скъпо, между онова, което съм защитавал като библейска истина, и мащаба на това, което вече не разбирам.

— Ще се върна в града — съобщи Пиер и тръгна към вратата. — Може да науча още нещо.

Взрях се в умореното лице на съпруга си.

— Не можеш да проумееш всички житейски трагедии, Матю. И на мен ми се ще да бях задържала бебето. Знам, сега изглежда безнадеждно, но това не означава, че няма бъдеще, към което да се стремим и в което децата ни и семейството ни ще са в безопасност.

— Помятане в такъв ранен етап на бременността почти винаги е знак за генетична аномалия, която прави плода нежизнеспособен. Щом се е случило веднъж… — Той млъкна.

— Има генетични аномалии, които не убиват бебето — отбелязах аз. — Вземи мен например. — Аз бях химера с различни видове ДНК.

— Няма да понеса да загубя още едно дете, Даяна. Просто… не мога.

— Разбирам. — Бях уморена до смърт и исках да потъна в благословен сън също като него. Не бях познавала детето си, както той бе познавал Лукас, но болката бе също така непоносима. — Трябва да съм у баба Алсъп в шест тази вечер. — Вдигнах поглед към него. — Ти ще излизаш ли с Кит?

— Не — отвърна тихо Матю. Притисна устните си към моите за кратко, беше изпълнен със съжаление. — Ще бъда теб.

Матю удържа на думата си и ме придружи до баба Алсъп, а след това отиде в «Златната гъска» с Пиер. Вещиците обясниха по възможно най-любезния начин, че кръвопийците не са добре дошли. За да може една тъкачка да направи успешно основната си магия, се изисквала значителна мобилизация на свръхестествена магическа енергия. Кръвопийците само пречели.

Моята леля Сара би наблюдавала внимателно как Сюзана и Марджъри подготвят светия кръг. Някои от веществата и предметите ми бяха познати — като солта, която посипаха по пода, за да пречистят мястото, но други — не. Вещерският набор на Сара се състоеше от два ножа (един с черна и един с бяла дръжка), книгата с магиите на семейство Бишъп и различни билки и растения. Елизабетинските вещици използваха по-голямо разнообразие от предмети, за да правят магии, включително и метли. Никога не бях виждала вещица с метла, освен на Вси светии, когато бяха задължителни заедно с островърхите шапки.

Всяка вещица от сборището в Гарликхайт бе донесла своя уникална метла в къщата на баба Алсъп. Тази на Марджъри беше от черешов клон. Най-отгоре някой бе гравирал знаци и символи. Вместо обичайната слама в долната ѝ част, където централният клон се разклоняваше на по-малки, Марджъри бе завързала сушени билки. Сподели, че билките са много важни в нейните магии — с камшика разваляла заклинания, деликатната вратига със светложълти цветчета я закриляла, а здравите стебла от розмарин и неговите синьо-зеленикави клонки служели за пречистване и яснота. Метлата на Сюзана беше направена от бряст, който символизираше етапите на живота от раждането до смъртта и бе свързан с акушерството. Същото се отнасяше и за листата, привързани към метлата: месестите листа на сладката папрат били лековити, пухкавите бели цветове на водния коноп служели за защита, а острите листенца на кръстеца символизирали доброто здраве.

Марджъри и Сюзана внимателно започнаха да метат солта по посока на часовниковата стрелка, докато фините ѝ прашинки не докоснаха всеки сантиметър по пода. Тя не само пречиствала мястото, обясни Марджъри, но също така го заземявала, за да не се разпиляват силите ми, когато бъдат напълно отключени.

Баба Алсъп запълни пролуките на прозорците и вратите, дори запуши комина. На домашните духове бе даден избор да се приберат между гредите на покрива или да се скрият временно при семейството на долния етаж. Те не искаха да изпускат нищо и леко завиждаха на сянката, която нямаше друг избор, освен да остане при господарката си, но въпреки това се настаниха между гредите и започнаха да клюкарстват дали някой от обитателите на улица «Нюгейт» ще получи и миг покой, след като аурите на средновековната кралица Изабела и на убийца на име лейди Агнес Хангърфорд са подновили враждата си.

Елизабет и Катрин ме успокоиха и прогониха от съзнанието ми зловещите подробности за ужасните дела и смъртта на лейди Агнес, като споделиха някои от първите си приключения в магията и започнаха да ме разпитват за моите. Елизабет бе впечатлена как съм успяла да канализирам водата от овощната градина на Сара, като съм я измъкнала с дланите си капка по капка. А Катрин зацвърча от радост, когато ѝ разказах как в ръцете ми се бяха озовали лък и стрела точно преди да изстрелям вещерския огън.

— Луната изгря — съобщи Марджъри и кръглото ѝ лице порозовя от очакване. Прозорците бяха покрити, но никоя от вещиците не се усъмни в твърдението ѝ.

— Значи е време — заяви делово Елизабет.

Всяка от посестримите обходи ъглите на стаята, отчупваше клонка от метлата си и я оставяше там. Но това не бяха случайни купчинки. Подредиха клонките във формата на пентаграм, петвръхата вещерска звезда.