Читаем Нощна сянка полностью

— Прага има много забележителности, а и на Даяна ѝ поръчаха да купи някои алхимични стъкленици за графинята на Пембрук. Ще се заемем с тази задача, докато сър Едуард е в състояние да приема посетители. Може би синьор Страда ще успее дотогава да намери липсващата книга.

— Тази графиня на Пембрук не е ли сестра на героя на кралицата сър Филип Сидни? — попита Рудолф заинтригуван. Когато Матю отвори уста, за да му отговори, Рудолф го спря с вдигната ръка. — Това е работа на доня Даяна. Нека я оставим тя да отговори.

— Да, Ваше Величество — отвърнах аз на испански. Произношението ми беше отвратително. Надявах се, че това ще намали интереса му.

— Колко чаровно — промърмори Рудолф. По дяволите. — Много добре тогава, доня Даяна може да посети моите работилници. С удоволствие ще изпълня желанията на една дама.

Не беше ясно коя дама имаше предвид.

— Колкото до Кели и книгата — ще видим. Ще видим. — Рудолф се обърна с гръб към триптиха. — Ще гледам, ще мълча и ще слушам. Това не е ли поговорка?

28.


— Видяхте ли върколака, фрау Ройдън? Отговарял за дивеча на императора и съседката ми фрау Хабермел го чула да вие през нощта. Казват, че се хранел с имперските елени в Еленовия ров. — Фрау Хубер си избра една зелка и я помириса с подозрение. Хер Хубер беше търговец от лондонския Стийлярд и макар да не обичаше града, тя говореше свободно английски.

— Ха! Няма никакъв върколак — изсумтя синьорина Роси, проточи дългата си шия и зацъка неодобрително, когато видя цената на лука. — Моят Стефано обаче твърди, че в двореца имало много демони. Епископите от катедралата искали да ги прогонят, ала императорът отказвал. — Подобно на фрау Хубер, Роси също беше прекарала доста време в Лондон. Тогава била любовница на италиански художник, който искал да запознае англичаните с изтънчените маниери. Сега беше любовница на друг италиански художник, желаещ да въведе изкуството на рязането на стъкло в Прага.

— Не видях никакви върколаци или демони — признах аз. Жените посърнаха. — Но пък за сметка на това видях една от новите картини на императора. — Сниших глас. — На нея бе изобразена Венера. Как излиза от банята. — Погледнах ги многозначително.

При липсата на клюки по свръхестествени теми перверзиите на кралските особи би трябвало да са достатъчни. Фрау Хубер сви устни.

— Император Рудолф се нуждае от съпруга. Някоя добра австрийка, която да му готви. — Най-сетне тя благоволи да купи зелката от благодарния продавач, който вече близо половин час търпеше критиките и за стоката му. — Кажете ни отново за рога на еднорога. Твърди се, че имал чудодейни лечебни сили.

За четвърти път този ден искаха да описвам неща от причудливата колекция на императора. Новината за допускането ни до личните апартаменти на Рудолф беше изпреварила връщането ни в «Трите гарвана» и дамите от Мала Страна с нетърпение очакваха сутринта, за да чуят впечатленията ми.

Оттогава появата на имперски пратеници в къщата, както и облечените в ливреи слуги на десетки бохемски аристократи и важни чужденци бяха разпалили още повече любопитството им. След като Матю беше приет в двора, звездата му вече бе изгряла достатъчно ярко на имперския небосклон и старите приятели отново бяха склонни да забележат появата му — и да го помолят за помощ. Пиер извади счетоводните книги и скоро пражкият клон на банка «Дьо Клермон» отвори врати, макар да виждах много малко постъпващи пари и внушителен поток изтичащи средства за уреждане на просрочени сметки с търговците от Стария град.

— Имаш колет от императора — каза ми Матю, когато се върнах от пазара. Посочи с перото си някакъв обемист пакет. — Ако го отвориш, Рудолф ще очаква да му благодариш лично.

— Какво е? — Опипах предмета, без да го вадя. Не беше книга.

— Нещо, за което ще съжаляваме, че сме получили, сигурен съм. — Матю заби перото в мастилницата, с което причини миниатюрно изригване на гъста черна течност по бюрото. — Рудолф е колекционер, Даяна. И то не просто на рогове на нарвали или на безоарни камъни[87]. Ламти не само за предмети, но и за хора и е също толкова малко вероятно да се раздели с тях, след като веднъж са станали негови.

— Също като Кели — казах, докато развързвах лентата на пакета. — Аз обаче не съм за продан.

— Всички сме за продан. — Матю се опули. — Мили боже!

Между нас стоеше статуя на богиня Диана, висока две стъпки и изработена от злато и сребро. Беше гола, ако не се брои колчанът ѝ, възседнала елен и свенливо кръстосала глезени. Придружаваха я две ловджийски кучета.

Галоуглас подсвирна.

— Ако питате мен, императорът изразява доста ясно желанията си.

Аз обаче бях прекалено погълната от статуята, за да му обърна внимание. В тялото ѝ имаше пъхнат малък ключ. Завъртях го и еленът се понесе по пода.

— Гледай, Матю. Видя ли това?

— Няма опасност чичо да се разсее — увери ме Галоуглас.

Прав беше — Матю се взираше гневно в статуята.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купеческая дочь замуж не желает
Купеческая дочь замуж не желает

Нелепая, случайная гибель в моем мире привела меня к попаданию в другой мир. Добро бы, в тело принцессы или, на худой конец, графской дочери! Так нет же, попала в тело избалованной, капризной дочки в безмагический мир и без каких-либо магических плюшек для меня. Вроде бы. Зато тут меня замуж выдают! За плешивого аристократа. Ну уж нет! Замуж не пойду! Лучше уж разоренное поместье поеду поднимать. И уважение отца завоёвывать. Заодно и жениха для себя воспитаю! А насчёт магии — это мы ещё посмотрим! Это вы ещё земных женщин не встречали! Обложка Елены Орловой. Огромное, невыразимое спасибо моим самым лучшим бетам-Елене Дудиной и Валентине Измайловой!! Без их активной помощи мои книги потеряли бы значительную часть своего интереса со стороны читателей. Дамы-вы лучшие!!

Ольга Шах

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези