Нощна сянка

— Пораздрусай хубаво магията си за скриване — посъветва ме той. — Тук е толкова тъмно, че Рудолф като едното нищо може да не те забележи.

— Искаш да кажеш, че трябва да съм сияйна, така ли? — Изгледах го с най-строгото си учителско изражение. Той само ми се ухили в отговор.

Зачакахме началото на литургията заедно с интересната смесица от скромен дворцов персонал, висши сановници и аристократи. Някои все още носеха петната и следите, свързани с работата им; повечето изглеждаха много уморени. След като огледах тълпата, погледнах и нагоре, за да получа по-добро впечатление за размерите и стила на катедралата.

— Страшно много сводове — промърморих. Ребрата бяха далеч по-сложни от онези, които можеха да се видят в повечето катедрали в Англия.

— Ето какво се получава, когато на Матю му хрумне нещо — отбеляза Галоуглас.

— Матю ли? — зяпнах го аз.

— Мина през Прага преди много време, когато новият архитект Петер Парлерж беше твърде зелен за подобна важна поръчка. Чумата обаче бе покосила повечето майстори зидари, така че беше останал само Парлерж. Матю го взе под крилото си и двамата малко луднаха. Така и не разбрах какво се опитваха да постигнат с младежа, но резултатът определено хваща око. Чакай само да видиш какво направиха с Голямата зала.

Отворих уста да задам въпрос, но точно тогава всички около нас се смълчаха. Рудолф беше пристигнал. Проточих шия с надеждата да го видя.

— Ето там е — промърмори Галоуглас и посочи с глава нагоре и надясно.

Рудолф бе влязъл направо на втория етаж по закрития мост, който бях забелязала да минава между двореца и катедралата. Стоеше на балкон, украсен с пъстроцветни гербове, оповестяващи множеството му титли и звания. Подобно на покрива, балконът се крепеше на пищно украсени арки, които в случая приличаха на чворести клони на дърво. Като имах предвид изчистените линии на другите подпори на катедралата, които буквално спираха дъха, не вярвах тези арки да са дело на Матю.

Рудолф зае мястото си над централния кораб, докато тълпата се кланяше и правеше реверанси към него. Самият император като че ли се чувстваше неудобно, че са го забелязали. В личните си покои беше непринуден с придворните, но тук изглеждаше стеснителен и сдържан. Обърна се да изслуша някакъв шепнещ сановник и ме забеляза. Кимна ми вежливо и се усмихна. Тълпата се обърна да види към кого беше насочено императорското благоволение.

— Направи реверанс — изсъска Галоуглас. Подчиних се.

Успяхме да изтърпим цялата литургия без инциденти. С облекчение открих, че от никого, дори от императора не се очаква да вземе причастие, и цялата церемония приключи бързо. В един момент Рудолф тихомълком се оттегли в личните си покои, несъмнено да разглежда съкровищата си.

След като императорът и свещениците се махнаха, катедралата се превърна в оживено място за срещи между приятели, които споделяха новини и слухове. Забелязах в далечината Отавио Страда, увлечен в разговор с някакъв надут господин в скъпи вълнени одежди. Д-р Хайек също бе тук, смееше се и разговаряше с някаква млада и определено влюбена двойка. Усмихнах му се и той леко се поклони в отговор. Спокойно можех да мина и без Страда, но императорският лекар ми харесваше.

— Галоуглас? Не трябваше ли да спиш зимен сън като останалите мечки? — подхвърли слаб мъж с дълбоко разположени очи и иронична усмивка на уста. Беше облечен в прости, но скъпи дрехи; златният пръстен на пръста му също говореше за състоятелност.

— Всички би трябвало да спим зимен сън при такова време. Радвам се да те видя в добро здраве, Йорис. — Галоуглас стисна ръката му и го тупна по гърба. Очите на мъжа едва не изхвърчаха от орбитите от силния удар.

— Бих казал същото и за теб, но тъй като винаги си в добро здраве, ще спестя и на двама ни празната любезност. — Той се обърна към мен. — А ето я и La Diosa.

— Даяна — поправих го и направих малък реверанс.

— Не това е името ви тук. Рудолф ви нарича La Diosa de la Caza. Богинята на лова на испански. Императорът нареди на горкия майстор Спрангер да изостави последните си скици на Венера в банята и да започне нова тема — Диана, изненадана по време на тоалета ѝ. Всички с нетърпение очакваме да видим дали е способен на подобна огромна промяна за толкова кратък срок. — Мъжът се поклони. — Йорис Хофнагел.

— Калиграфът — възкликнах аз, сещайки се за коментара на Пиер по повод пищно украсената покана, с която Матю беше официално повикан в двора на Рудолф. Името обаче ми беше познато…

— Художникът — меко ме поправи Галоуглас.

— La Diosa. — Кльощав мъж свали шапката си. Ръцете му бяха целите в белези. — Аз съм Еразъм Хабермел. Ще бъдете ли така добра да посетите при първа възможност ателието ми? Негово Величество иска астрономичен компендиум, за да следи по-добре промените в непостоянната луна, но той трябва да бъде точно според вашия вкус.

Хабермел също ми звучеше познато…