Нощна сянка

В петък сутринта в къщата пристигна вестоносец с послание от улица «Бред» и указания да отида в единайсет на среща с последните членове на Съвета: две земни вещици. Повечето магьосници владееха до някаква степен земните магии. Това бе основата на занаята и в общностите от моето време земните вещици не бяха особено на почит. Бях любопитна да видя дали елизабетинските им посестрими са различни.

Матю и Ани тръгнаха с мен, Пиер бе излязъл да свърши някаква работа, а Франсоаз бе на пазар. Точно подминавахме двора на катедралата «Свети Павел», когато Матю се хвърли към един хлапак с мръсно лице и болезнено слаби крака. Камата за миг се озова до ухото на детето.

— Само ако помръднеш с пръст, ще ти отрежа ухото — каза той тихо.

Погледнах надолу и с изненада открих, че пръстите на момчето опипваха чантичката, която носех на кръста си.

Под спокойствието на Матю винаги клокочеше агресия дори в моето време, но в Лондон на Елизабет тя беше много по-близо до повърхността. Ала нямаше нужда да се нахвърля върху някого толкова по-слаб от него.

— Матю — предупредих го, като забелязах ужаса, изписан на детското лице. — Престани.

— Друг щеше да ти отреже ухото или да те предаде на приставите. — Матю присви очи и момчето пребледня още повече.

— Достатъчно — отсякох. Докоснах детето по рамото, а то трепна. Пред третото ми око проблесна сцена, в която тежка мъжка ръка удря момчето и го запраща към стената. Под пръстите ми и под тънката риза, която единствена пазеше момчето от студа, имаше грозна синина. — Как се казваш?

— Джак, госпожо — прошепна момчето. Ножът на Матю бе все още опрян в ухото му и започвахме да привличаме вниманието на околните.

— Прибери си камата, Матю. Това дете не е заплаха за никого от нас.

Матю дръпна ножа и просъска.

— Къде са родителите ти?

Джак сви рамене.

— Нямам, госпожо.

— Заведи момчето у дома, Ани, и кажи на Франсоаз да го нахрани и облече. Дай му топла вода да се измие и го сложи да спи в леглото на Пиер. Изглежда уморен.

— Не можеш да осиновиш всяко бездомно дете в Лондон, Даяна. — Матю прибра демонстративно камата в ножницата си.

— Франсоаз има нужда от помощник. — Пригладих назад черната коса на момчето. — Ще работиш ли за мен, Джак?

— Да, госпожо. — Стомахът му силно изкъркори и в очите му блесна искрица надежда. Третото ми вещерско око се отвори широко и проникна в празния му стомах през треперещите крака. Извадих няколко монети от чантичката си.

— Купи му парче пай от господин Прайър по пътя към вкъщи, Ани. Всеки миг ще се строполи от глад, но това ще го позасити, докато Франсоаз му приготви нещо за ядене.

— Добре, госпожо — кимна Ани. Тя хвана Джак за ръката и го повлече към Блекфрайърс.

Матю се намръщи.

— Не му правиш услуга. Този Джак — ако това е истинското му име, в което откровено се съмнявам — няма да изкара и година, ако продължи да краде.

— Няма да изкара и седмица, ако някой възрастен не поеме отговорност за него. Нали така каза? Любов, възрастен, който да полага грижи, и меко легло?

— Не обръщай думите ми срещу мен, Даяна. Ставаше въпрос за нашето дете, не за някой бездомен помияр.

Матю, който през последните дни се бе срещнал с повече вещици, отколкото средностатистически вампир за цял живот, си просеше кавгата.

— И аз съм била бездомна помиярка.

Съпругът ми се стресна, все едно му бяха ударили шамар.

— Вече не е толкова лесно да го изгониш, нали? — Не дочаках отговора му. — Ако Джак не дойде при нас, най-добре направо да го отведем при Андрю Хабърд. Там или ще го положат в ковчег, или ще го изядат за вечеря. И в двата случая ще получи повече грижи, отколкото на улицата.

— Имаме достатъчно прислужници — каза хладно Матю.

— А ти имаш достатъчно пари. Ако не можеш да си го позволиш, аз ще му плащам със собствени пари.

— Ами тогава направо си намисли приказка, с която да го приспиваш. — Матю ме стисна за лакътя. — Да не мислиш, че няма да забележи, че живее с трима кръвопийци и две вещици? Децата на обикновените хора винаги виждат по-ясно свръхестествените същества от възрастните.

— На Джак едва ли му пука какви сме, стига да има покрив над главата си, храна в стомаха си и легло, където може да прекара безопасно нощта. — Една жена се взираше в нас от другата страна на улицата. Вампир и вещица не биваше да водят такъв разгорещен спор на публично място. Придърпах качулката по-надолу да скрие лицето ми.

— Колкото повече същества допускаме в живота си, толкова по-сложно става — подчерта Матю. Забеляза жената, която ни гледаше, и пусна лакътя ми. — И това важи двойно повече за обикновените хора.