Нощна сянка

— Тя помни идеално всяко заклинание, което някога е правила, и може да се сети за точното разпределение на звездите през всяка година, в която е живяла, както и през много години, през които още не е била родена.

— Баба Алсъп се страхува, че няма да успееш да запишеш всичко, което ще научиш тук, за да го вземеш със себе си. Не само ще ти помогна да намериш точните думи, та да могат и другите вещици да правят магиите, които ти ще създадеш, но също така ще те науча как да се разбираш с тези думи, за да не може никой да ти ги отнеме. — Очите на Марджъри блеснаха и тя снижи заговорнически глас: — А пък съпругът ми е винар. Той може да ти намери много по-добро вино, от това, което пиеш сега. Разбрах, че виното е важно за кръвопийците.

Засмях се на глас и другите вещици сториха същото.

— Благодаря ви, госпожо Купър. Ще предам предложението ви на съпруга си.

— Марджъри. Ние всички тук сме сестри. — За първи път не потръпнах, след като ме нарекоха сестра на друга вещица.

— Аз съм Елизабет Джаксън — представи се възрастната жена от другата страна на домакинята. На години беше между Марджъри и баба Алсъп.

— Ти си водна вещица. — Усетих го веднага щом заговори.

— Така е. — Елизабет имаше стоманеносиви коса и очи, беше висока и стройна, за разлика от Марджъри, която беше ниска и закръглена. Докато повечето водни вещици от Съвета бяха жилави и плавни, Елизабет имаше отривистата яснота на планински поток. Почувствах, че винаги ще ми казва истината, дори когато не искам да я чуя.

— Елизабет е надарена ясновидка. Тя ще те научи на изкуството да гадаеш по кристали.

— Майка ми е била прочута с допълнителните си сетива — казах колебливо. — Бих искала да следвам нейните стъпки.

— Но тя не е имала огън в кръвта — заяви решително Елизабет. Веднага започна да ми казва истината. — Може и да не успееш да следваш майка си във всичко, Даяна. Огънят и водата са мощна комбинация, стига взаимно да не се унищожат.

— Ще се погрижим това да не се случи — обади се третата вещица и обърна очи към мен. Дотогава старателно избягваше погледа ми. Сега разбрах защо: в кафявите ѝ очи имаше златни искри и третото ми око уплашено се отвори. С допълнителното си зрение виждах ореола светлина около нея. Това трябваше да е Катрин Стрийтър.

— Ти имаш дори… дори по-голяма мощ от огнените вещици в Съвета — заекнах аз.

— Катрин е специална вещица — призна баба Алсъп. — Огнена магьосница с родители огнени магьосници. Това се случва рядко, защото и самата природа знае, че подобна светлина не може да се скрие.

Когато третото ми око се затвори, ослепено от трижди благословената вещица, Катрин сякаш избледня. Кестенявата ѝ коса помътня, очите ѝ угаснаха и лицето ѝ стана просто красиво, но незабележимо. Ала щом заговори, магическите ѝ способности отново блеснаха.

— Имаш в себе си повече огън, отколкото очаквах — каза тя замислено.

— Жалко, че не беше тук, когато пристигна Армадата — обади се Елизабет.

— Значи е вярно? Прочутият «английски вятър», който издухал испанските кораби от английските брегове, е бил причинен от вещици? — попитах. Беше част от магьосническата култура, но винаги го бях смятала за мит.

— Баба Алсъп беше най-полезна на Нейно Величество — заяви гордо Елизабет. — Ако и ти беше тук, мисля, че можехме да подпалим водата или поне да им пратим огнен дъжд.

— Да не прекаляваме — охлади въодушевлението баба Алсъп и вдигна ръка. — Даяна все още не е направила основната си магия на тъкачка.

— Основна магия ли? — удивих се аз. Още един нов термин след сборищата и Съвета.

— Основната магия разкрива дарбата на тъкачката. Заедно ще направим благословен кръг. В него временно ще пуснем силите ти на свобода, необременени от думи и желания — каза баба Алсъп. — Така ще разберем какви дарби имаш и в какво трябва да те обучим. Освен това ще открием твоя дух.

— Вещиците нямат дух. — Бях възприела още една от човешките заблуди, като почитането на дявола.

— Тъкачките имат — обясни спокойно баба Алсъп и посочи към сянката си. — Това е моят. Като всички духове, тя е продължение на дарбата ми.

— Не съм сигурна, че в моя случай е добре да имам дух — казах, като си мислех за изсъхналите дюли, обувките на Мери и пиленцето. — Имам си достатъчно тревоги.

— Затова трябва да направиш основната магия, за да се изправиш срещу най-дълбоките си страхове и да започнеш да правиш свободно заклинания. Все пак преживяването може да е мъчително. Има тъкачки, които влизат в кръга с гарвановочерни коси и го напускат със снежнобели — призна баба Алсъп.

— Но няма да е толкова съкрушително, както в нощта, когато кръвопиецът изостави Даяна и водата се надигна в нея — каза тихо Елизабет.

— Нито толкова самотно, както в нощта, когато е била затворена под земята — допълни Сюзана и потръпна.

Марджъри кимна със съчувствие.

— Или пък плашещо, както когато огнената вещица се опита да те разтвори — увери ме Катрин и пръстите ѝ станаха оранжеви от гняв.