Нощна сянка

— Или когато искаше да съм на едно място, а аз бях на друго. Или когато конят е прекалено висок, или не мога да се кача на леглото, или морето е прекалено бурно. Често, Матю. Имаш много избирателна памет, която ползваш в своя изгода. Колкото до правенето на любов, то невинаги е нежно, както го описваш. Не и в книгите, които съм чела. Понякога е просто добро здраво…

Преди да довърша изречението, високият красив вампир ме метна на рамо.

— Ще продължим този разговор насаме.

— Помощ! Мисля, че съпругът ми е вампир! — засмях се аз и започнах да го налагам по задната част бедрата.

— Тихо — изръмжа ми той. — Или ще те вържа.

— Ако бях обикновена жена, а не вещица, ръмженето щеше да ме разтопи. Щях да съм изцяло твоя и щеше да можеш да правиш с мен каквото си поискаш — изкикотих се.

— Ти вече си изцяло моя — припомни ми Матю и ме остави на леглото. — Ще променя този нелеп сюжет, между другото. В интерес на оригиналността и, разбира се, на достоверността пропускаме вечерята и отиваме направо към възползването.

— Читателите ще се влюбят във вампир, който казва това! — заявих.

Матю като че ли не забеляза редакторския ми принос. Беше прекалено зает да ми вдига полите. Щяхме да правим любов напълно облечени. Колко типично елизабетински.

— Чакай малко. Нека поне си сваля повдигача на полата. — Ани ме бе осведомила как точно се нарича платнената поничка, която слагах на кръста си, за да държи полата ми благоприлично повдигната и разперена.

Но Матю не бе склонен да чака.

— Да върви по дяволите повдигачът. — Развърза връзките отпред на панталона си, хвана ръцете ми и ги притисна до главата ми. С един тласък влезе в мен.

— Нямах представа, че разговор за популярна литература ще ти въздейства така — промълвих задъхана, когато той започна да се движи в мен. — Напомняй ми по-често да повдигам тази тема.

Тъкмо бяхме седнали да вечеряме, когато ме повикаха в дома на баба Алсъп.

Съветът бе взел решение.

Когато пристигнахме там с Ани, двамата вампири, които ни охраняваха, и влачещия се след нас Джак, я открихме във всекидневната със Сюзана и три непознати вещици. Баба Алсъп изпрати мъжете в «Златната гъска» и ме поведе към групичката край огъня.

— Ела, Даяна, запознай се с учителките си. — Сянката на баба Алсъп ми посочи празен стол и се оттегли при стопанката си. Всичките пет вещици се взираха в мен. Приличаха на благоприлични градски матрони в дебелите си вълнени рокли в тъмни зимни цветове. Само парещите им погледи ги издаваха, че са вещици.

— Значи Съветът се съгласи с твоя първоначален план — произнесох бавно, като се опитах да срещна очите им. Не беше добре да се издаваш пред учител, че те е страх.

— Да — потвърди примирено Сюзана. — Простете ми, госпожо Ройдън. Имам двама синове, за които да мисля, и съпруг, който е прекалено болен, за да ни издържа. А доброто отношение на съседите може да се изгуби за един ден.

— Нека те запозная с другите — намеси се баба Алсъп и се обърна леко към жената вдясно от нея. Тя беше на около шейсет години, ниска, с кръгло лице и ако усмивката ѝ можеше да се смята за някакъв знак — с щедър дух. — Това е Марджъри Купър.

— Даяна — кимна Марджъри, при което малката ѝ яка изшумоля. — Добре дошла в нашето сборище.

По време на срещите си със Съвета разбрах, че елизабетинските вещици използваха термина «сборище», за разлика от съвременничките ми, които предпочитаха «общност». Като всичко в Лондон, сборището беше в рамките на енорията. Макар да бе странно да се мисли за съвпадението на очертанията на вещерските общности и християнските църкви, в това имаше здрава организационна логика и осигуряваше допълнителни мерки за сигурност, тъй като магьосническите дела си оставаха само между близки съседи.

Затова имаше повече от сто сборища в Лондон и още двайсетина в предградията. Също като енориите, и те бяха добре организирани в по-големи поделения. Всяко поделение пращаше един свой старейшина в Съвета, който наглеждаше вещиците в целия град.

След цялата паника, предизвикана от лова на вещици, Съветът се разтревожи, че старата форма на управление се разпада. Лондон вече се пръскаше по шевовете от свръхестествени същества, а всеки ден пристигаха все нови и нови. Бях чувала да се шушука за размерите на сборището на Олдгейт, в което вече имало повече от шейсет вещици, вместо нормалната бройка от тринайсет до двайсет, както и за огромните сборища в Крипългейт и Саутуарк. За да не се набиват в очите на обикновените хора, някои от тях бяха започнали да се роят и да се разбиват на по-малки групи. Но новите сборища с неопитни ръководители си навличаха проблеми в тези тежки времена. Вещиците в Съвета бяха надарени с допълнително сетиво и предвиждаха какви неприятности се канят да ги сполетят.

— Марджъри черпи дарбите си от земята, също като Сюзана. Нейната специалност е паметта — обясни баба Алсъп.

— Нямам нужда от книга с магии, нито от новите алманаси, които продават търговците на книги — заяви с гордост Марджъри.