Нощна сянка

Той замръзна и ноздрите му се разшириха. Остави внимателно виното на масата, взе ръката ми и притисна устни в китката ми в мним жест на обич. Очите му почерняха.

— Видяла си се с Хабърд — каза той обвинително.

— Не съм го търсила. — Опитах се да се отдръпна. Беше грешка.

— Недей — каза дрезгаво Матю и пръстите му ме стиснаха още по-здраво. — Хабърд те е докоснал по китката. Само по китката. Знаеш ли защо?

— Защото се опита да ми привлече вниманието — отвърнах.

— Не. Опитвал се е да привлече моето. Пулсът ти е тук — обясни и палецът му се плъзна по вената. Потреперих. — Кръвта е толкова близо до повърхността, че я виждам и помирисвам. Топлината ѝ усилва всяка чужда миризма на това място. — Пръстите му обвиха китката ми като гривна. — Къде беше Франсоаз?

— На пазара Ледънхол, Джак и Ани също бяха с мен. Имаше един просяк и аз… — Усетих кратка остра болка. Когато погледнах надолу, видях от две кръгли дупчици в китката ми да тече кръв. Бяха следи от зъби.

— Ето колко бързо Хабърд може да пийне от кръвта ти и да научи всичко за теб. — Палецът на Матю притисна силно ръката ми.

— Не забелязах да помръдваш — казах вцепенена.

Черните му очи блеснаха.

— Не би забелязала и Хабърд, ако реши да те захапе.

Може би Матю не прекаляваше със закрилата си, както ми се струваше.

— Никога повече не му позволявай да се доближи толкова, че да може да те докосне. Ясно ли е?

Кимнах, а той започна бавно да овладява гнева си. Чак когато вече се контролираше, отговори на първоначалните ми въпроси.

— Опитвам се да определя каква е вероятността моята яростна кръвожадност да бъде предадена на детето ни — каза той с лека горчивина в гласа. — Бенджамин страда от нея. Маркъс — не. Ужасявам се от факта, че мога да предам проклятието на невинно дете.

— Знаеш ли защо Маркъс и брат ти Луи са имунизирани, а ти, Луиза и Бенджамин не сте? — Предвидливо избегнах да предположа, че това са всичките му деца. Матю щеше да ми каже, когато е готов, ако изобщо бъде.

Раменете му се отпуснаха.

— Луи и Луиза умряха много преди да стане възможно да се правят кръвни тестове. Имам само своята кръв, тази на Маркъс и Изабо, но това е достатъчно, за да стигна до надеждни изводи.

Значи имаш хипотеза — заключих, като си спомних диаграмите.

— Винаги съм мислил, че яростната кръвожадност е някакъв вид инфекция, и предполагах, че Маркъс и Луи са имали естествен имунитет срещу нея. Но когато баба Алсъп каза, че само тъкачка може да износи детето на кръвопиец, се почудих дали не гледам на нещата от погрешен ъгъл. Може би не Маркъс има защитни сили, а аз съм податлив, точно както тъкачката е податлива към семето на кръвопиеца за разлика от всички други топлокръвни жени.

— Генетична предразположеност? — уточних, като се опитвах да следвам логиката му.

— Може би. Вероятно е нещо рецесивно, което рядко се появява, освен ако и двамата родители не са носители на гена. Не спирам да си мисля за твоята приятелка Катрин Стрийтър, която — както ти я описа — е трижди благословена. Нейната генетична цялост като че ли е нещо повече от простия сбор на частите.

Матю бързо потъна в сложните детайли на своята интелектуална загадка.

— След това се зачудих дали фактът, че си тъкачка, е достатъчен да обясни способността ти да заченеш. Ами ако това е комбинация от рецесивни гени — не само твои, но и мои? — Когато прокара ръце през косата си и така показа, че е объркан, аз го приех като знак, че яростната му кръвожадност се е уталожила, и въздъхнах тихо с облекчение.

— Когато се върнем в лабораторията, ще успееш да провериш хипотезата си. — Сниших глас. — А пък когато Сара и Ем чуят, че ще стават баби, няма да имаш никакъв проблем да ги накараш да ти дадат кръвни проби. И да ги убедиш да гледат детето. И двете имат отчаян копнеж по бабинство и от години гледат съседските деца, за да утолят тази жажда.

Най-накрая успях да го накарам да се усмихне.

— Копнеж по бабинство? Ама че груб израз. — Матю се приближи към мен. — Сигурно и Изабо го е развила, дори по-силно през вековете.

— Направо не се изтрайват — подхвърлих и свих шеговито рамене.

В такива мигове, когато говорехме за реакциите на другите към нашата новина, вместо да анализираме отношението си към нея, се чувствах наистина бременна. Тялото ми почти не отчиташе, че носи нов живот, беше лесно да забравя, че скоро ще ставаме родители. С дни не се сещах за това, а после внезапно Матю ми припомняше за положението ми посред нощ, когато се приближаваше и слагаше ръце на корема ми в мълчалива съобщност и се вслушваше в звуците на новия живот.

— Не мога да понеса мисълта, че ще ти се случи нещо лошо. — Матю ме взе в прегръдките си. — Внимавай, ma lionne — прошепна той в косата ми.

— Ще внимавам. Обещавам.

— Не би разпознала бедата, дори да дойде при теб с гравирана покана. — Отдръпна се, за да ме погледне в очите. — Не забравяй, вампирите не са като топлокръвните. Не подценявай факта, че можем да сме смъртоносни.