Читаем Нощна сянка полностью

— Мисълта, че сте омъжена за животно, не ви смущава. Гавриил е извадил късмет при избора си на съпруга. — Рави Льов взе тъмно наметало и извика на слугата си, че излизаме.

Доколкото можах да преценя, тръгнахме в различна посока, макар че нямаше как да съм сигурна. Цялото ми внимание беше насочено към наскоро павираните улици — първите, които виждах от пристигането ми в миналото. Попитах рави Льов кой е осигурил подобно необичайно удобство.

— Хер Майзел плати за улиците, както и за женската баня. Той помага на императора по дребни финансови въпроси като свещената му война с турците. — Рави Льов заобиколи една локва. Едва тогава видях златния пръстен, зашит в плата над сърцето му.

— Какво е това? — попитах и кимнах към значката.

— Предупреждава неподозиращите християни, че съм евреин — криво се усмихна рави Льов. — Дълго време вярвах, че дори най-тъпият рано или късно ще се досети, дори без този знак. Властите обаче настояват, че не бива да има място за съмнение. — Гласът му се сниши. — И е определено по-добре от шапките, които ни караха да носим навремето. Яркожълти, с формата на пешки. Опитай се да подминеш такова нещо на пазара.

— Хората биха сторили същото с мен и Матю, ако знаеха, че живеем сред тях. — Потръпнах. — Понякога е по-добре да криеш някои неща.

— Това ли прави Паството на Гавриил? Крие ви?

— Ако го прави, значи не си върши добре работата — разсмях се. — Фрау Хубер смята, че в Еленовия ров броди върколак. Съседите ви вярват, че Едуард Кели може да лети. Хората преследват вещици в Германия и Шотландия. А Елизабет Английска и Рудолф Австрийски знаят всичко за нас. Предполагам, че би трябвало да сме благодарни, че някои крале и кралици са толерантни.

— Толерантността невинаги е достатъчна. Евреите са търпени в Прага, поне засега, но това може да се промени за един миг. И можем да се озовем насред полето, зяпнали снега.

Рави Льов зави по тясна алея и влезе в къща, идентична с къщите по повечето други алеи, по които минахме. Двама мъже седяха вътре на маса, покрита с математически инструменти, книги, свещи и хартия.

— Астрономията ще ни осигури обща почва с християните! — възкликна единият на немски и бутна лист хартия към другаря си. Беше на около петдесет, с гъста сива брада и изпъкнали надочни дъги, които засенчваха очите му. Раменете му бяха хронично прегърбени, типична черта за повечето учени.

— Достатъчно, Давиде! — избухна другият. — Може пък общата почва да не е обетованата земя, за която се надяваме.

— Аврааме, тази дама иска да говори с теб — каза рави Льов, прекъсвайки дебата им.

— Всички жени в Прага изгарят от желание да се срещнат с Авраам. — Давид, ученият, стана. — Чия дъщеря иска любовна магия този път?

— Би трябвало да се интересуваш не толкова от баща ѝ, колкото от съпруга ѝ. Това е фрау Ройдън, жената на англичанина.

— Онази, която императорът нарича La Diosa ли? — Давид се разсмя и тупна Авраам по рамото. — Излезе ти късметът, приятелю. Озова се в капан между крал, богиня и nachzehrer[95].

Според ограничения ми немски, непознатата дума би трябвало да означава «поглъщащ мъртвите».

Авраам отвърна с някаква ругатня на иврит, ако можех да съдя по неодобрителното изражение на рави Льов, и най-сетне се обърна към мен. Двамата се гледахме, вещица и вещер, но не издържахме дълго. Извърнах се и изпъшках, а той се намръщи и стисна клепачите си с пръсти. Кожата ми беше настръхнала, не само там, където се бе спрял погледът му. И въздухът помежду ни беше наситен с различни ярки цветове.

— Нея ли очакваше, Авраам бен Елия? — попита рави Льов.

— Да — потвърди магьосникът. Извърна се от мен и положи свитите си в юмруци ръце на масата. — Сънищата ми обаче не ми казаха, че е жена на alukah.

— Alukah? — Погледнах въпросително към рави Льов. Думата не ми говореше нищо.

— Пиявица. Така евреите наричат същества като съпруга ви — обясни той. — Както и да е, Аврааме, Гавриил се съгласи за тази среща.

— Да не си мислиш, че ще повярвам и на една дума на чудовището, което съди моите хора от мястото си в Кахал, като в същото време си затваря очите за онези, които ги убиват? — извика Авраам.

Искаше ми се да възразя енергично, че това не е същият Гавриил, същият Матю, но се спрях. Нещо казано от мен можеше да означава смърт за всички в тази стая след шест месеца, когато Матю от 16-и век се върне на полагащото му се място.

— Не съм тук от името на съпруга си или на Паството — заговорих, пристъпвайки крачка напред. — А от свое.

— Защо? — остро попита Авраам.

— Защото аз също създавам магии. А такива като нас не са останали много.

— Имаше повече, преди Кахал, Паството, да установи правилата си — предизвикателно ме изгледа Авраам. — Ако е рекъл Бог, ще доживеем да видим деца, родени с такива дарби.

— Като стана дума за деца, къде е големът ви? — попитах аз.

Давид се изсмя.

— Мама Авраам. Какво ще каже семейството ти в Хелм?

— Ще кажат, че съм се сприятелил с един задник, който има само звезди и празни фантазии в главата, Давид Ганс! — с пламнало лице отвърна вещерът.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Войны начинают неудачники
Войны начинают неудачники

Порой войны начинаются буднично. Среди белого дня из машин, припаркованных на обыкновенной московской улице, выскакивают мужчины и, никого не стесняясь, открывают шквальный огонь из автоматов. И целятся они при этом в группку каких-то невзрачных коротышек в красных банданах, только что отоварившихся в ближайшем «Макдоналдсе». Разумеется, тут же начинается паника, прохожие кидаются врассыпную, а один из них вдруг переворачивает столик уличного кафе и укрывается за ним, прижимая к груди свой рюкзачок.И правильно делает.Ведь в отличие от большинства обывателей Артем хорошо знает, что за всем этим последует. Одна из причин начинающейся войны как раз лежит в его рюкзаке. Единственное, чего не знает Артем, – что в Тайном Городе войны начинают неудачники, но заканчивают их герои.Пока не знает…

Вадим Панов , Вадим Юрьевич Панов

Фантастика / Боевая фантастика / Городское фэнтези