Нощна сянка

Моят огнедишащ дракон, неспокоен от дни, оживя с жизнерадостен рев. Преди да успея да го спра, беше свободен. Рави Льов и приятелите му зяпнаха при вида му.

— Прави го понякога. Няма защо да се безпокоите. — От извинителен тонът ми стана рязък, докато кастрех буйния си питомник. — Слизай долу!

Драконът се вкопчи в стената и запищя. Старата мазилка не можеше да се справи с тежестта на създание с триметров размах на крилете. Отчупи се голямо парче и драконът изцвърча разтревожено. Опашката му се изви и се заби в съседната стена за по-добра опора. Драконът изкряска тържествуващо.

— Ако не престанеш, ще накарам Галоуглас да ти даде някакво наистина зло име — промърморих. — Някой да вижда каишката ѝ? Прилича на прозрачна верига. — Затърсих по первазите и я намерих зад кошницата с подпалки. Още беше свързана с мен. — Може ли някой да държи за момент, докато я вържа? — Обърнах се с прозрачните брънки в ръце.

Мъжете бяха изчезнали.

— Типично — изсумтях. — Трима големи мъже и една жена. Познайте кой остава сам с дракона?

Тежки стъпки закънтяха по дървения под. Леко се наведох да надникна зад вратата. Дребно, червеникавосиво създание с тъмни дрехи и черно кепе на плешивата си глава се взираше в дракона ми.

— Не, Йозеф. — Авраам застана между мен и създанието и вдигна ръце, сякаш се опитваше да излезе на глава с него. Но големът — защото това трябваше да е легендарното създание, изработено от калта на Молдау и съживено с магия — продължаваше да движи краката си в посока към дракона.

— Йозеф е запленен от дракона на вещицата — посочи Давид.

— Мисля, че големът споделя интереса на създателя си към хубавите момичета — каза рави Льов. — Чел съм, че питомникът на един вещер или вещица често носи някои от чертите на създателя си.

— Нима големът е питомник на Авраам? — Бях шокирана.

— Да. Не се появи, когато направих първата си магия. Вече започвах да си мисля, че си нямам питомник. — Авраам замаха на Йозеф, но големът се взираше с немигащите си очи в огнедишащия дракон, лепнат за стената. Чудовището ми сякаш разбра, че си има почитател, и разпери криле, за да уловят светлината.

Вдигнах веригата.

— С нещо като това ли дойде?

— Тази верига май не ви помага особено — отбеляза Авраам.

— Имам още много да уча! — отвърнах тъжно. — Драконът се появи, когато изтъках първата си магия. А вие как направихте Йозеф?

Авраам извади груби върви от джоба си.

— С конци като тези.

— Аз също имам такива. — Бръкнах за копринените панделки в кесията, скрита в джоба на полата ми.

— Цветовете помагат ли ви да отделяте нишките на света и да ги използвате по-ефективно? — Авраам пристъпи към мен, заинтересуван от плетката.

— Да. Всеки цвят си има значение. За да направя нова магия, използвам панделките за съсредоточаване върху конкретен въпрос. — Погледнах объркано голема. Той продължаваше да се взира в дракона ми. — Но как стигнахте от конците до създанието?

— Една жена дойде при мен да ме моли за нова магия за зачеване. Започнах да правя възли, докато мислех върху молбата ѝ, и накрая се получи нещо, което приличаше на човешки скелет. — Авраам отиде до масата, взе един от листовете на Давид и въпреки протестите на приятеля си, направи бърза скица.

— Като кукла е — казах, докато гледах рисунката. Девет възли, свързани с прави конци — един за главата, един за сърцето, два за ръцете, един за таза, два за коленете и още два за стъпалата.

— Смесих глина с малко от собствената си кръв и я поставих върху вървите като плът. На сутринта Йозеф седеше до огнището.

— Вдъхнали сте живот на глината — казах, загледана в сякаш хипнотизирания голем.

Авраам кимна.

— В устата му има заклинание с тайното име на Бог. Докато то е там, Йозеф върви и изпълнява заръките ми. През повечето време.

— Йозеф е неспособен сам да взема решения — обясни рави Льов. — В края на краищата, вдъхването на живот в глина и кръв не дава душа на създанието. Затова Авраам не изпуска голема от очи, защото се страхува да не направи някоя пакост.

— Един петък, когато дойде време за молитва, забравих да извадя заклинанието от устата му — стеснително призна Авраам. — И тъй като нямаше кой да му казва какво да прави, Йозеф излезе от квартала и изкара акъла на съседите ни християни. Сега евреите си мислят, че предназначението на Йозеф е да ни закриля.

— Работата на майката никога не свършва — промърморих с усмивка. — Като стана дума за това…

Драконът ми беше заспал и леко похъркваше, залепил буза за мазилката. Леко, като внимавах да не го раздразня, задърпах веригата, докато той не пусна стената. Драконът размаха сънено криле, стана прозрачен като дим и бавно се разсея, докато се сливаше отново с тялото ми.

— Иска ми се и Йозеф да можеше да го прави — със завист каза Авраам.

— На мен пък ми се иска да можех да я накарам да кротува, като махна някакво си листче изпод езика ѝ! — не му останах длъжна аз.

Секунди по-късно сякаш лед докосна гърба ми.

— Коя е тази? — попита тих глас.