Нощна сянка

— Не го правя за вас — остро ми напомни Елизабет. — Хайде, Себастиан. Сложи накита на шията ми. После можеш да се преобразиш отново в господин Ройдън, ще слезем долу в приемната и ще изнесем представление на благодарност пред всички.

Матю се подчини. Пръстите му се задържаха на рамото на кралицата по-дълго от необходимото. Тя потупа ръката му.

— Перуката ми добре ли е? — попита ме Елизабет, докато се изправяше.

— Да, Ваше Величество. — Всъщност беше малко килната след суетенето на Матю около нея.

Елизабет вдигна ръце и я оправи.

— Научи жена си да лъже убедително, Ройдън. Трябва да бъде обучена по-добре в изкуството на измамата, иначе няма да оцелее дълго в двора.

— Светът се нуждае повече от честност, отколкото от още придворни — отбеляза Матю, докато я хващаше под ръка. — Даяна ще си остане такава, каквато е.

— Съпруг, който цени честността на собствената си жена. — Елизабет поклати глава. — Не съм виждала по-добро доказателство, че светът отива към края си, точно както предсказа доктор Дий.

Когато Матю и кралицата се появиха на прага на будоара, насъбралата се тълпа се смълча. Помещението беше претъпкано до пръсване и присъстващите започнаха да хвърлят предпазливи погледи на кралицата, на някакъв младеж на възрастта на студент от началните курсове и на Уилям Сесил. Матю пусна ръката на Елизабет. Огнедишащият ми дракон запляска тревожно с криле в гръдния ми кош.

Поставих длан върху диафрагмата си, за да го успокоя. «Тук има истински дракони» — предупредих го мислено.

— Благодаря на императора за подаръка, Ваше Превъзходителство — каза Елизабет, докато вървеше право към тийнейджъра, протегнала ръка за целувка. Младежът я зяпаше неразбиращо. — Gratias tibi ago.[104]

— Стават все по-млади и по-млади — промърмори Матю, докато ме придърпваше до себе си.

— Казвам същото и на моите студенти — прошепнах в отговор аз. — Кой е той?

— Вилем Славата. Трябва да си виждала баща му в Прага.

Погледнах младия Вилем и се опитах да си представя как ли ще изглежда след двайсет години.

— Онзи кръглият с двойната брадичка ли?

— Един от тях. Успя да опишеш повечето служители на Рудолф — отбеляза Матю, след като го изгледах раздразнено.

— Стига шушукане, господин Ройдън! — Елизабет изгледа изпепеляващо съпруга ми, който се поклони извинително. Нейно Величество продължи, преминавайки на латински. — Decet eum qui dat, non meminisse beneficii: eum vero, qui accipit, intueri non tarn munus quam dantis animum.

Кралицата на Англия беше подложила посланика на изпит по езика, за да види дали той заслужава вниманието ѝ.

Славата пребледня. Горкото момче щеше да бъде скъсано.

«На подаряващия подобава да не си спомня благодеянието — но на онази, която получава, подобава да гледа на дара като на душата на подаряващия.» Закашлях се, за да скрия кикота си, след като си преведох думите.

— Ваше Величество? — със силен акцент заекна Вилем.

— Подарък. От императора. — Елизабет посочи високомерно огърлицата от емайлирани кръстове върху слабите си рамене. Тя въздъхна с театрално раздразнение. — Предай му, че казах това на собствения си език, Ройдън. Не ми е до уроци по латински. Императорът не образова ли слугите си?

— Негово Превъзходителство знае латински, Ваше Величество. Посланик Славата е посещавал университета във Витенберг и е изучавал право в Базел, ако не ме лъже паметта. Обърка го не езикът, а посланието ви.

— Тогава нека говорим ясно, за да може той — и господарят му — да ни разбере. И не заради мен — мрачно добави Елизабет. — Продължете.

Матю сви рамене и повтори посланието на Нейно Величество на родния език на Славата.

— Разбрах какво каза — отвърна зашеметено младият Славата. — Но какво имаше предвид всъщност?

— Объркан сте — съчувствено продължи Матю на чешки. — Често се случва с новите посланици. Не се безпокойте. Кажете на кралицата, че за Рудолф е удоволствие да ѝ поднесе накита. След това ще можем да вечеряме.

— Бихте ли го казали вместо мен? — Славата изобщо не знаеше какво да прави.

— Много се надявам да не сте довели до още едно недоразумение между император Рудолф и мен, господин Ройдън — каза Елизабет, която явно бе раздразнена, че чешкият не е сред седемте езика, които владееше.

— Негово Превъзходителство съобщава, че императорът желае на Ваше Величество здраве и щастие. И посланик Славата изразява удоволствието си, че огърлицата е там, където ѝ е мястото, и не е изчезнала, както се е страхувал императорът. — Матю погледна мило господарката си. Тя понечи да каже нещо, но рязко стисна устни и го изгледа кръвнишки. Жадният за знания Славата искаше да разбере как Матю е успял да накара английската кралица да млъкне. Но когато подкани Матю с жест да преведе, с младежа се зае Сесил.

— Чудесни новини, Ваше Превъзходителство. Мисля, че уроците за днес са достатъчни. Елате да вечеряме заедно — каза той и го помъкна към намиращата се наблизо маса. Кралицата, вече засенчена и от шпионина си, и от главния си съветник, изкачи недоволно трите ниски стъпала на подиума с помощта на Бес Трокмортън и Рали.