Нощна сянка

— Твърдеше, че си можел да го отървеш от лоша жлъч по-бързо от всеки друг, когото е виждал някога — макар че си бил труден за преглъщане, също като повечето лекарства. — Елизабет се усмихна на гръмкия смях на Матю, но после усмивката ѝ изгасна. — Той беше велик и ужасен човек. И глупак.

— Всички мъже са глупаци, Ваше Величество — меко рече Матю.

— Не. Хайде да си говорим отново откровено, сякаш не съм кралица на Англия, а ти не си варг.

— Само ако ми позволиш да видя зъба ти — настоя Матю и скръсти ръце на гърдите си.

— Навремето подобна покана за близост щеше да е достатъчно примамлива и нямаше да ти се налага да поставяш условия за предложението ми. — Елизабет въздъхна. — Ще изгубя повече от зъби. Добре, Ройдън.

Тя отвори послушно уста. Макар да бях на няколко стъпки от нея, долових миризмата на разложено. Матю пое главата ѝ в ръце, за да разгледа по-добре проблема.

— Цяло чудо е, че изобщо имаш зъби — строго рече той. Елизабет порозовя от раздразнение и затърси как да му отговори. — Ще ми крещиш, след като свърша. И ще имаш основателни причини да си ми бясна, тъй като ще ти конфискувам захаросаните виолетки и подсладеното вино. Така ще ти се наложи да пиеш само ментова вода и да смучеш карамфил за венците. Много лошо са се възпалили.

Матю прокара пръст покрай зъбите ѝ. Няколко от тях се разклатиха заплашително и Елизабет се оцъкли. Матю изсумтя недоволно.

— Може и да си кралица на Англия, Лизи, но това не те прави веща в лекарствата и хирургията. Трябвало е да се вслушваш в съветите на лекаря. А сега не мърдай.

Докато се опитвах да се съвзема, след като чух съпруга си да нарича английската кралица «Лизи», Матю извади показалеца си от устата ѝ и го потърка в острия си кучешки зъб, докато на върха му не се появи капка кръв, след което отново го пъхна в устата на Елизабет. Макар да внимаваше, кралицата трепна. После раменете ѝ се отпуснаха с облекчение.

— Уая — измънка тя между пръстите му.

— Не бързай да ми благодариш. След като приключа, на пет мили оттук няма да има захаросани плодове и подсладено месо. И се боя, че болката ще се върне. — Матю извади пръстите си и кралицата опипа зъбите си с език.

— Да, но засега я няма — с благодарност рече тя и посочи столовете. — Май не ми остава нищо друго, освен да си оправим сметките. Сядайте и ми разкажете за Прага.

След прекараните седмици в двора на императора знаех, че е изключителна привилегия да бъдеш поканен да седнеш в присъствието на владетел, но точно сега бях двойно благодарна на предложението. Пътуването беше изострило обичайната отпадналост от първите седмици на бременността. Матю придърпа стол за мен и аз се отпуснах на него. Облегнах се на облегалката с дърворезба и използвах неравностите, за да разтрия кръста си. Ръката на Матю автоматично посегна натам и също започна да ме разтрива. Лицето на Елизабет се начумери от завист.

— И вас ли ви мъчат болежки, госпожо Ройдън? — съчувствено попита тя. Беше прекалено мила. Когато Рудолф се държеше по подобен начин с някой придворен, обикновено следваше някаква гадост.

— Да, Ваше Величество. За съжаление, ментовата вода не би ми помогнала — тъжно отвърнах аз.

— Нито пък ще заглади разрошените пера на императора. Посланикът му ми каза, че сте откраднали една от книгите на Рудолф.

— Коя? — попита Матю. — Рудолф има толкова много книги. — Тъй като повечето вампири от доста време бяха отвикнали да се правят на невинни, реакцията му прозвуча кухо.

— Не си играем игри, Себастиан — тихо рече кралицата, с което потвърди подозренията ми, че Матю е бил известен като Себастиан Сенклер в двора на Хенри.

— Ти винаги играеш игри — отвърна ѝ той. — В това отношение не си по-различна от императора или Анри Френски.

— Госпожа Трокмортън ми каза, че двамата с Уолтър сте си разменяли стихове за непостоянството на властта. Аз обаче не съм от онези суетни владетели, достойни единствено за презрение и подигравки. Бях възпитана от строги учители — не му остана длъжна кралицата. — Онези около мен, майка ми, лелите ми, мащехите ми, чичовци, братовчеди — всички си отидоха. Аз оцелях. Така че не ми пробутвай лъжи с надеждата, че ще ти се размине. Питам отново, какво стана с книгата?

— Не е у нас — намесих се аз.

Матю ме погледна потресен.

— Книгата не е у нас. В момента. — Несъмнено книгата вече беше в «Еленът и короната», скрита на сигурно място в архива на Матю на тавана. Бях я предала на Галоуглас, увита в кожа, когато кралската баржа ни беше взела, за да ни откара нагоре по Темза.

— Виж ти, виж ти. — Устните на Елизабет бавно се разтеглиха и показаха почернелите ѝ зъби. — Изненадвате ме. И като че ли изненадахте и съпруга си.

— Аз съм пълна с изненади, Ваше Величество. Поне така са ми казвали. — Независимо дали Матю я наричаше Лизи, а тя него Себастиан, внимавах да се обръщам официално към нея.

— В такъв случай императорът явно е в плен на някаква илюзия. Как можете да обясните това?