Нощна сянка

— Има начини да се определи дали тази жена е вещица. Някои разчитат на молитва. Ако се запъне на думите ѝ, поколебае се дори само за миг, това е ясен знак, че дяволът е наблизо — обяви тя с тайнствен глас.

— В Удсток няма никакъв дявол, вдовице Бийтън — възрази Том. Говореше като родител, който се опитва да убеди детето си, че под леглото няма чудовище.

— Дяволът е навсякъде, сър. Който си мисли друго, става жертва на злините му.

— Това са легенди, измислени от хората, за да плашат с тях суеверните и глупавите — отвърна пренебрежително Том.

— Не сега, Том — промълви Уолтър.

— Има и други признаци — обади се Джордж, нетърпелив както винаги да сподели знанията си. — Дяволът белязва вещицата с белези и бенки.

— Наистина е така, сър — потвърди вдовицата Бийтън, — и мъдрите хора знаят къде да ги търсят.

Кръвта внезапно напусна главата ми и се почувствах замаяна. Ако някой реши да търси, ще намери по мен такива знаци.

— Сигурно има и други методи — отбеляза неспокойно Хенри.

— Има, милорд. — Замъгленото с перде око на вдовицата Бийтън обходи стаята. Тя посочи към масата с научни инструменти и купища книги. — Елате с мен.

Ръката ѝ се плъзна в дупката на полата, където бе скрила монетите, и извади оттам очукано метално звънче. Постави го на масата.

— Донесете свещ, моля.

Хенри побърза да изпълни молбата ѝ, а останалите, заинтригувани, се скупчиха около нея.

— Казват, че истинската сила на вещицата идва от факта, че тя е същество между живота и смъртта, светлината и мрака. Когато светът е на кръстопът, тя може да развали природното устройство и да развърже връзките, които държат реда. — Вдовицата Бийтън взе една книга и я сложи между забучената в тежък сребърен свещник свещ и металната камбанка. Гласът ѝ се сниши. — Когато в миналото съседите откриели, че между тях живее вещица, те я изгонвали от църквата и биели камбаната, все едно е умряла.

Тя вдигна камбанката и започна да звъни с нея, като клатеше ръката си от китката. Пусна я, а камбанката остана да виси във въздуха и продължи да звъни. Том и Кит се наведоха напред, Джордж затаи дъх, а Хенри се прекръсти. Вдовицата Бийтън остана доволна от реакцията им и насочи вниманието си към английския превод на древногръцка класика, книгата «Елементите на геометрията» на Евклид, която лежеше на масата заедно с няколко математически инструмента от огромната колекция на Матю.

— След това свещеникът вземал светата Библия и я затварял, за да покаже, че на вещицата е отказан достъп до Бог.

Книгата «Елементите на геометрията» внезапно се затвори. Джордж и Том подскочиха. Членовете на Нощната школа се оказаха изненадващо податливи за хора, които се смятаха имунизирани срещу суеверията.

— Накрая свещеникът духвал една свещ, за да покаже, че вещицата няма душа. — Пръстите на вдовицата Бийтън се пресегнаха към пламъка и стиснаха фитила. Светлината угасна и във въздуха се издигна тънка струйка сив дим.

Мъжете бяха хипнотизирани. Дори Матю изглеждаше обезпокоен. Единствените звуци, които се чуваха в стаята, бяха пукането на огъня и непрестанният металически звън на камбанката.

— Истинската вещица може да запали отново огъня, да отвори книгата и да спре звъненето на камбанката. Тя е чудесно същество в очите на Бог. — Вещицата Бийтън направи драматична пауза и мътното ѝ око се завъртя към мен. — Можеш ли да направиш това, момиче?

Когато съвременните вещици навършеха тринайсет години, те бяха представяни пред местната магьосническа общност на церемония, която зловещо напомняше на изпитанието на вдовицата Бийтън. Вещерски камбани звъняха и приветстваха младата вещица, но те по принцип бяха направени от тежко сребро, бяха лъскави и се предаваха от поколение на поколение. Вместо Библия или математически труд внасяха семейната книга със заклинания, която придаваше на случая повече исторически смисъл. Единственият път, когато Сара позволи да се изнесе книгата с магиите на семейство Бишъп от къщата, беше на тринайсетият ми рожден ден. А целта на свещта беше същата. Затова младите вещици от рано тренираха да палят и гасят свещи.

Официалното ми представяне пред магьосническата общност в Мадисън беше истинско бедствие и на него станаха свидетели всичките ми роднини. Две десетилетия по-късно все още сънувах кошмари за свещта, която не искаше да се запали, за книгата, която отказваше да се отвори, и за камбаната, която звънеше за всяка друга вещица, но не и за мен.

— Не съм сигурна — признах си колебливо.

— Опитай — окуражи ме Матю с уверен тон. — Успя да запалиш свещи преди няколко дни.

Беше вярно. Бях запалила тиквените фенери покрай алеята на семейната ни къща на Вси светии. Само че нямах публика, която да види първоначалните ми безплодни опити. А сега очите на Кит и Том ме подканваха, изпълнени с очакване. Почти не усещах погледа на вдовицата Бийтън, но осезателно чувствах познатото хладно внимание на Матю. Кръвта във вените ми се вледени в отговор, сякаш отказваше да генерира огъня, който се изискваше за тази магия. Като се надявах на най-доброто, се съсредоточих върху фитила на свещта и произнесох заклинанието.