Нощна сянка

Затворих очи, защото изведнъж разбрах за какво става въпрос. Матю Ройдън, който през 16-и век е бил в Честър, е изчезнал, защото е бил заместен с Матю, който бе дошъл тук през времето от съвременен Оксфордшър. Когато си тръгнехме, вероятно той щеше да се появи отново. Времето не би позволило и двете версии на Матю да са на едно и също място в едно и също време. Вече бе променил историята, без да има намерение да го прави.

— Беше вечерта на Вси светии, така че нейната история звучеше много достоверно — призна Хенкок и насочи вниманието си към наметалото. Изтръска водата от гънките му и го хвърли на близкия стол. От него се надигна аромат на свежа трева в зимния въздух.

— Кои са тези мъже, Матю? — Приближих се, за да ги разгледам по-добре. Той се обърна и ме хвана за раменете, за да ме задържи на мястото ми.

— Приятели — отвърна, но явното му усилие да се овладее ме накара да се съмнявам, че ми казва истината.

— Ха, виж ти! Тя не е призрак. — Хенкок надникна над рамото ма Матю и кръвта ми се смрази.

Разбира се, че Хенкок и Галоуглас бяха вампири. Че кои други същества можеха да са толкова едри и кръвожадни на вид?

— Нито е от Честър — отбеляза замислено Галоуглас. — Винаги ли има такова ярко хало около себе си?

Думата може и да ми беше непозната, но значението ѝ ми бе пределно ясно. Отново блестях. Понякога се случваше, когато съм ядосана или съсредоточена върху нещо. Още една позната манифестация на вещерските ми способности, а вампирите с тяхното остро зрение можеха да видят бледата светлина около мен. Почувствах се разкрита и се прислоних отново в сянката на Матю.

— Това няма да ти помогне, жено. И слухът ни е остър като зрението. Вещерската ти кръв пее като птичка. — Хенкок вдигна рунтавите си рижи вежди и погледна кисело приятеля си. — Бедата винаги идва в компанията на жена.

— Бедата не е глупава. Ако имах избор, и аз бих предпочел компанията на жена пред твоята. — Русият воин се обърна към Матю. — Беше дълъг ден, Хенкок го боли задникът и е гладен. Ако не му кажеш защо в къщата има вещица, и то бързо, нямам много вяра в безопасността ѝ.

— Трябва да има нещо общо с Бъруик — заяви Хенкок. — Проклети вещици. Винаги създават проблеми.

— Бъруик ли? — Пулсът ми леко се ускори. Това име ми беше познато. С него бе свързан един от най-печално известните процеси срещу вещици на Британските острови. Порових в паметта си за дати. Със сигурност се бе случило доста преди 1590-а, иначе Матю не би ни върнал през времето в тази година. Но следващите думи на Хенкок изгониха всички мисли за хронология и история от ума ми.

— Или с това, или някакви проблеми с Паството, които Матю ще иска да разрешим.

— Паството? — Марлоу присви очи и погледна изпитателно съпруга ми. — Вярно ли е? Да не би да си един от мистериозните му членове?

— Разбира се, че е вярно! Как си представяш, че иначе ще те пази от бесилката, млади Марлоу? — Хенкок огледа стаята. — Тук има ли нещо друго за пиене, освен вино? Мразя френските ти претенции, Дьо Клермон. Какво ѝ има на бирата?

— Не сега, Дейви — промърмори на приятеля си Галоуглас, макар очите му да бяха впити в Матю.

Моят поглед също бе вторачен в него. Изведнъж всичко ми се изясни и се ужасих.

— Кажи ми, че не си — прошепнах. — Кажи ми, че не си скрил това от мен.

— Не мога да ти кажа такова нещо — отвърна с равен тон Матю. — Обещах ти, че ще има тайни, но не и лъжи, помниш ли?

Стана ми зле. През 1590 година Матю беше член на Паството, а Паството бе наш враг.

— А Бъруик? Каза ми, че няма опасност да ме преследват като вещица.

— Нищо от станалото в Бъруик няма да ни засегне — увери ме Матю.

— Какво се е случило в Бъруик? — попита тревожно Уолтър.

— Преди да тръгнем от Честър, дойде новина от Шотландия. Огромно множество вещици се срещнали в село на изток от Единбург в нощта на Вси светии — обясни Хенкок. — Пак се заговори за бурята, предизвикана от датските вещици миналото лято, и струите морска вода, които предвещават появата на същества със страховити способности.

— Властите обградили десетки нещастни вещици — продължи Галоуглас, а арктически хладните му сини очи все още не се откъсваха от Матю. — Магьосницата на град Кийт, вдовицата Сампсън, очаква кралски разпит в затвора на двореца Холируд. Кой знае колко още ще се озоват при нея, преди всичко да свърши?

— Кралските мъчения, имаш предвид — промърмори Хенкок. — Казват, че жената била с желязна маска на главата, за да не може да прави заклинания срещу Негово Величество, и вързана за стената без храна и вода.

Отпуснах се внезапно на стола.

— Това да не е някоя от обвинените? — попита Галоуглас. — Хареса ми сделката с вещицата, ако мога да отбележа: тайни, но не и лъжи.

Настъпи дълго мълчание, преди Матю да отговори:

— Даяна е моя съпруга, Галоуглас.

— И ти ни заряза в Честър заради жена? — Хенкок бе ужасен. — Имахме работа да вършим!